
Първоначално написано от
JustaLittleKid
Искам да споделя... да се оплача по-скоро.
Остават по-малко от два дни… какви ти два дни, остава един ден до бала ми, а аз се чувствам ужасно. Преди три часа се случи дългоочакваното събитие: взех си абитуриентската рокля… и съм страшно разочарована. Тъпата шивачка я е подкъсила повече, отколкото исках и отколкото беше нужно. Очевидно не е премерила добре и една част от плата е била по-къса, поради което се е наложило да скъси и останалата… Разочарована съм. Много, много, много. Егати, не може ли едно нещо да е перфектно, мамка му?! Цялото ми настроение, цялата ми радост от този бал постепенно се изпаряват. Омръзна ми да се примирявам с разни неща, които не са така, както трябва да бъдат… Просто искам нещо да бъде перфектно – да се чувствам перфектна и перфектно. А сега… толкова много неща… дребни, маловажни на пръв поглед, но част от цялото. И когато части от цялото липсват, то не е перфектно. А когато си представяш нещо и знаеш какво искаш, но нещата са различни от това, което си искал, се чувстваш разочарован. Първо, проблемът с кетъринга и грозните шатри, които баща ми ще поръча; после това, че трима от „личните“ ми гости – тоест хората, които наистина исках да присъстват, няма да могат да дойдат; сега… тази рокля… Не знам, просто не знам. Тъжно ми е, разочаровано.
И все пак... Хубава черта на характера ми е това, че бързо се разсейвам и игнорирам мислите, които биха могли да ме доведат до депресия. Все още се чувствам гадно за роклята, едва ли ще го преживея, но… непроменимото е непроменимо. Ще се опитам да не мисля за това… да се насладя на деня и дрън-дрън шикалки. Оф…