Не съм ядосана или наранена, не ми липсва нищо, не ми е кофти, тъпо и гадно. Чувствам се излъгана и най-кофтито е, че предния сама се насилих да забравя и простя. Сиреч съм се излъгала сама. Нямам търпение да свърши учебната година и да почна някаква работа, че ми идват едни овчи мисли ама ми трябват пари за осъществяването им. Или пък, евентуално ако успея, ще изкопча някой лев от когото трябва, хаха. Ама все тая де, тва е далеч във времето за сега. По-скоро трябва да измисля/им хавата с вилата и класа, че пак пари ми трябват, а сега е малко по-кофти положението. Не че нещо ама здраво ми се пие. Хм... Сега ми е гладно и мързеливо, да живеят свободните дни!