Събудих се половин час преди алармата.Главата ме цепеше,вие ми се толкова свят че едва правя крачки,матката и яйчниците ми са решили че съм в цикъл,а всъщност не съм и само имитират че работят.не се усетих че не съм хапвала нищо и изядох една малка ягодка.Е,нищо не може да ми стане от малка ягодка,нали?ГРЕШКА!Корема така ме заболя че даже ми се схвана рамото от болка и само можех да викам /в 6 сутринта е много приятно за съседите/.Още една болежка в списъка.Спи ми се та ми се реве.Имам чувството че всеки момент ще загубя съзнание и тази мисъл е успокояваща.За секунди ще спра да усещам.ще спре да ме боли.ще съм спокойна и ще е тихо.И после пак на ново.С всичка сила.какъв е смисълът въобще?