^мдааа... с такъв кеф бих ходила на работа, стига работния ми ден да започваше от около 9,30 -10,00, ама с това ставане в 5 просто усещам как всеки ден умирам малко по малко.

Снощи беше хубаво иначе, ама тя се сетила да ми се прави на мила и загрижена в последния си ден вкъщи. Много смешно ми стана и изрично ѝ казах, че няма нужда от такива фантазии след като за цяла година не намери един час време да седне и да ме пита всичко наред ли е. Май се обиди, ама не ми дреме.