за пореден път се събуждам от НЕаларма. 'спиш ли?' нема по тъп въпрос. 'аааъъъъ не' нали съм си учтивичка. криво ми е и аз нз що. искам да е много студено и да затрупа сняг. и аз ест да нямам никва работа и да си остана в леглото цял ден <3. защо желанията ми са толкова неизпълними?! наближава юли и коремчето ми се свива все повече и повече. какво ли ще стане... започнах да се замислям дали пък не съм...идолизирала (така ли се пише, се тая) връзката ни и него. възможно е, но не вярвам. скоро ще разбера, но няма да е съвсем обективно. за толкова време човек се променя. и аз не съм същата. въпросът е доколко обаче сме се променили и дали тези нови.. 'черти' да кажем, ще се харесат на другия. възможно е да си се влюбил в едно нещо, но то да е изчезнало, а новото да не ти хареса. и тогава кво? о, не искам и да знам. трябва да спра да мисля за това. всичко ще бъде наред. аз съм една сляпа оптимистка. сляпа оптимистка. оптимистка...