Сега пък имам чувството, че нищо не се е случило. Даже на моменти май несъзнателно се принуждавах да го мисля. За да какво? За да си изясня пред себе си как се чувствам от това? Притрябвало ми е. Колкото по-малко си обмислям преживяванията, толкова по-добре и толкова по-щастлива ще се чувствам. Другото е драматизиране и филмиране. Поне го осъзнах бързо.
Не е истина колко мразя пмс... Даже повече от самия цикъл! Пфффф... Лицето ми стана на нищо. Това просто не е справедливо!! Все тая с какво ще се мажа в този период, кожата ми пак ще е леш. 'Баси. -.-
Остава ми седмица училище, а изобщо не ми е ваканционно. Може би, като ми мине изпита ще ми стане, ама за сега...
А госпожата, естествено, ни мотивира както винаги. Ако сме оформени за 5 и имаме 4, ще ни пише 4, ако сме за 5 и имаме 6, ще ни пише 5. Оооооок! И ако сме се били справили добре сме щели да го отпразнуваме на завършването. И предсмъртно не бих прекарала завършването си с нея! Пфф, поне се надявам това да ми е последния пост в който я храня и мрънкам и да не я виждам повече след 30-ти! Не, сериозно, знам, че звуча като ощипана госпожица, на която не й се нрави някоя по-строга госпожа, ама... По-лош учител не съм имала н.и.к.о.г.а. Във всички аспекти. Дори и класната ми не я одобрява, а не знам да се е случвало преди да каже нещо отрицателно за колегите си.
Цяла година не ми правеше впечатление, че компанията ни се раздели. Излизах си с много и различна хора... И ми беше перфектно като цяло. Но сега се замислям какво ще правя цяло лято. Не, че пак няма да излизам с различни хора и тн. и тн., но няма да ги има нашите разговори, няма да можем да се събираме всички заедно. А си мислих, че няма да почувствам носталгия, но уви. Липсва ми това да мога да ни нарека "ние". А уж пак сме приятели, но не сме близка, а за някои да не говорим... НО това не е края на света. Ще видим как ще се развият събитията. Горе главата за сега!
И пак се връщам към желанията си за промяна. Едно такова сиво ми е, искам нещо по-цветно в живота си. ;d