ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[tori]

Много кофти нещо е това да си заедно с някого всеки ден в продължение на 3 години, а накрая да се разделите, макар и за два месеца. Брр. Като затворя очи усещам ръцете му, усмивката му, топлината му. А като ги отворя....

Мех.

Това, само дето при мен не са два месеца, а остава още половин година... : (
Цял ден учене ме очаква, а утре- изпит, а след като се прибера учене за други изпити, бляякс, но такъв е животът.

Ох, миличките ми те. На мен ми остават само някакви си двадесетина дни до пълното и абсолютно щастие. Само толкова, а ми се струват като двадесет години, хаха.
Иначе след няма седмица с момчето ми правим три години. Започвам да се чудя верно ли са толкова много или тва е някакъв такъв прекрасен сън, от който ще се събудя само след малко. Толкова е... Не знам, твърде ми е странна цялата работа.

Едит: Сега се сетих да отбележа, че ми е малко притеснено също. Не че нещо ама кого, под ягодите, бият в парка за черните му очи?! И поради що?! Надявам се да не е сгазил лука много, защото насиненото око и другите поражения ще му се сторят песен на тоя ми ти син, ако разбера, че се е опитал да ме излъже. Знае, че винаги го и ще го подкрепям въпреки всевъзможните простотии, дето върши. Предния път кой му вади камъчките от лактите, а?! Кой му чисти раните?!
И освен това ме е страх. Ако мъжките направят тоя реванш, дали няма да има още по-голям брой насинени очи и жертви като цяло? Пък на мечето няма да му казваме, че току-виж взел разстоянието от Норвегия до България за отрицателно време, което, като се замисля, хич не е лоша идея, хах.