от има-няма двата часа, в които съм будна сигурно погълнах храна достатъчна за целия ми ден.. трябва да спра, знам, че храната няма да запълни празнината в душата ми, а само в корема ми, ама..
тъпо ми е, фантазирам си, мечтая си, тотално се откъсвам от тая шибана и скучна реалност. грр, пуши ми се.