завърших, наградиха ме, доста пъти излизах по различни и все хубави поводи и все пак.. не можах да се насладя, не се зарадвах даже.. нито усетих липса, че се разделям с тия хора.. и после да си губя аз 50минути в квартала за да го чакам, колкото да се целунем два пъти и да се извие ебати бурята и той да си тръгне.. и после да видя как се сгромолясва буквално дърво на метри от мен.. страшничко си беше, ама аз си го заслужих, да ме бие дъжда по тъпата кратуна, току виж ми дошъл акъла.