ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[Ivaaaaa]

чувствам се толкова спокойно и уютно в нищоправенето си. отпочинала, свежа, зряла, хах. усещам промяна. и тоталното асоциалстване. родена съм за аутайдер ;д. и това е прекрасно. същата съм и и все още търся отговори на същите онези въпроси, които доскоро не ме оставяха да спя. буквално. но нещата са сякаш по-улегнали, по-хармонични. претръпнала съм.
никога не ми се е отразявало добре (май) да чета този човек. започва едно отрицание, себеотрицание, нравствен максимализъм... започвам да обмислям всичко, самоанализирам се, самонаблюдавам се и единственото, което постигам е да се осъждам, да намирам недостатъците си...осъзнавам колко не съм добра и достойна. казвам си колко ПО има от мен, колко лоши неща се случват, а аз съм в своята черупчица с розовките очилца иии... докъде стига егоизмът ми? от какво съм готова да се откажа в името на нещо? несправедливостта, страданието...хах, асоциациите, които правя с тези думи са свързани с животните. не изпитвам състрадание към хората. даже никакво. ето още една лоша черта...:/
мамка му! все тая. скоро ще се видим. не съм зървала прекрасните му очи от...дори не искам да знам колко време. не идеализирам образа му. възможно най-обективна съм. просто той е неземно, незаконно съвършен. няма да го намразя дори да бъде само...*тийт*. само така ще изглежда. всичко с него се пречупва през особена призма. всичко с него е толкова над. надявам се да не се вкарам пак в онези състояния. не знам защо имам чувството, че нещата няма да се получат. ох, стига съм се филмирала! дори не сме се видели, а през главата ми минават сякви сценарии. ще се отдам на момента. ще се отдам на очарованието му. ще му се отдам. нищо, че на следващия ден може и да не го видя...
изпитвах такова удивление от присъствието на това красиво човече. беше ми толкова трудно да повярвам, че подобно прекрасно същество, подобна различност, се намира точно пред мен. така и не можах да се науча да не забравям да дишам, да се държа адекватно, да не оставам със зейнала уста. каква аура! аз, аз, която не се впечатлявам.