Пак се успах. Вече трети ден алармата ми не звъни, започвам да си мисля, че я изключвам в съня си. Много часове без сън ми се насъбраха, това може би има някакво влияние. Утре вече навивам будилника!
Вчера му казах всичко, но не съм много сигурна как го прие. Мисля, че се досети за кого говоря, но така или иначе няма значение, рано или късно и това щях да му кажа. Все пак ще е добре да му спомена и без наличието на намек, че говоря за него. Още не съм много сигурна какво да правя, но май това, което си мислех в началото, е най-доброто решение. Има време до след обяд де. Може да ми хрумне нещо друго хаха. Никога не съм била толкова притеснена, че ще се видя с някого. Никога!