Уморено-спокойна съм. Винаги след риба съм уморено-спокойна. Мъничките вълнички когато кълве, концентричните кръгове и отблясъците на слънцето. Не разбирам защо го правя толкова рядко, наистина е прекрасно. Докато седиш и чакаш да ти върже, намираш някакво вътрешно спокойствие въпреки мизерията по ръцете, неудобните камъни, смрадта на риба, гнусните червеи между пръстите. Безсилието в ръцете от тежкия телескоп обаче не знам как ще лекувам. :д Определено трябва да ходя за риба по-често, веднъж на две години ми се струва твърде рядко.