ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[sometimes_]

Всички могат да си го начукат.

+1 !

Направо ми идва да се кача някъде високо в планината и да остана там няколко години!!! Нямам желание да виждам никого, всички са толкова скучни и досадни. Имам чувството, че е било преди векове, когато не можех да стоя сама и минута и не се спирах вкъщи. А сега никъде не ми се ходи и с никого не ми се говори. Ненормално ли е да си представям идеалната почивка като излежаване САМА на плажа, с коктейл и книга?! Да не се налага никой да ме натоварва с глупостите си и аз да се правя на заинтересована... Мисля, че започвам да се превръщам в социопат. Ама просто не издържам тия драми повече. Преди излизахме, за да се забавляваме, сега излизаме, за да се наоплачем един на друг. Алооооо! Аз не съм "Лична драма", уе! И аз си имам проблеми, ама не занимавам с тях хората около себе си. Като искат да мрънкат, да го правят другаде.
На всичкото отгоре ми стана ясно защо е било цялото това мило отношение напоследък. Хах... Както и предположих, всичко е било целенасочено. Ама даже не ми и пука особено вече. Да прави каквото иска. На мен никой не ми трябва. Имам си всичко необходимо, за да се чувствам добре. Хора не ми трябват.

[darkdamon]

(y) и аз се отървах от нещо подобно