Нямам търпение бе! Осем дни. ОСЕМ! Въобще не мога да повярвам, че е изминала година, откакто си тръгна. Двайсетина дни съм само негова, който иска - да се сърди. Тази година мисля, че ще имам силите да го изпратя като си тръгне, за това време станах шибан БТР и ще издържа да видя това. В неговия живот започва да изгрява слънчице, и двамата с майка си се отърват от оня смотаняк, дано не се дразни много-много с момчето ми и не завърши грозно.
Обещах му да го гушна така силно, че да убия едногодишната тъга, събираща се и у двама ни. Мечето ми то, нямам търпение.

Иначе се дразня за битовизми, не знам докога ще я трая. Какво, да я набия ли иска? :@