Леле, какъв ден!
Днес бях по-скоро телефонистка, отколкото рецепционистка. И това, при положение, че мразя да говоря по телефона. Щях да се побъркам по едно време. И тъпите системи няма ли кой да ги оправи, за пореден ден имахме проблеми с плащанията.
Доволна съм от завършека на работния ден обаче. За по-добър не мога и да се надявам! Само защо някакви напълно рандом хора трябва да ме карат да се чувствам appreciated, а близките ми - точно обратното.
Ако колетът ми беше пристигнал щял да съм в пъти по-доволна, ама какво да се прави.
И те ми се правят на сърдити - ами, да се правят. Аз не съм длъжна да се съобразявам със сульо и пульо. И как мога да внимавам те като спят, а за мен никой не си прави труда да мисли, при положение, че работя рано сутрин. Дебили.

Още само няколко дни, нямам търпение!