утре евентуално ще ми вземат материал, ако успеят да ми стигнат бучката, уф. аз едвам от взимане на кръв не припадам, кво остава тва, притеснено ми е, ама пък вече ми мина първоначалния шок и ми е само тъжно.. той замина на феста, радвам се, че поне се сети един смс да драсне и да видим дали "ще се чуем", като няма роуминг май той.. както и да е, сега имам по-жизнено важни проблеми за разрешаване, трябва да спра да си тормозя душицата и организма с такива мисли и да се ядосвам, че ето на, тая негативна енергия се трупа и избива под такива форми накрая..