Не обичам да съм отмъстителна, но...понякога се налага. Достатъчно пъти предупреждавах, ама като няма кой да чуе...sorry. Всъщност не съжалявам, беше яко, беше...различно. Припомних си доста неща, които за съжаление бях позабравила. Не ми пука, че е било нередно. Някои хора прекаляват и трябва да си получат заслуженото. Тъпо ми е, но за друго, а не заради това, което направих. Явно имах нужда да се отърся от цялата шитня напоследък.
Хубаво е да знаеш, че има някой, който помни в детайли всяка среща с теб. Да ти разказва кога, къде и колко време е чакал... Как е мислил, очаквал и се е надявал. Как се е чувствал и как е те е искал. Как му се е искало да каже "Забранявам ти!". Хубаво е да виждаш как не иска да се отдели от теб и те гледа с очакване. Мда...