Ох, още малко остана! Дано довечера се получи добре. Идиотът пак ме дразни, но поне започнах да свиквам. А и ми е мааалко по-леко откакто осъзнах, че бариерите си ги поставям само и единствено аз. Обаче приключих с това, щом ще е така - така да бъде. Започвам си старата песен, без да ме интересува кой ще е наранен, кой - разреван и кой - щастлив. Важното е, че на мен ще ми е добре. Има, има светлина в тоя шибан, безкраен тунел. Още не съм я видяла, но я предчувствам и знам, че е на няколко крачки от мен. Взимам си книгите и се отдавам на почивка, без значение къде и с кого, просто няма да мисля за ежедневните тъпотии известно време. А утре съм сигурна, че ще е много fun, превдид мястото и хората, с които ще бъда...