Тия думи ме удариха в емоциите. Ще зарева, сериозно.
Довечера ще се видим.. Не знам какво ще правя. Какво трябва да правя!? ;х
Сърцето ми ще се пръсне, толкова бързо бие, едва дишам след като ми писа..
Какво за бога ми става.. не искам. Не трябва. Искам. Не, не трябва. Damn..

/Сега се сетих, че трябва да пусна пералнята. Хубаво, че си спомних.

Ще се видя с него, познаваме се от 2011, а чак сега ще се срещнем.
Приятна е тръпката, дано успея да измисля как да се махна от тук за 24 часа.