Объркана съм - твърде много хора очакват от мен твърде много неща. А моите очаквания? Също така съм объркана и от думите му. Карат ме да мисля разни неща, да анализирам и да се съмнявам в себе си и реакциите си, в поведението си. Замислям се дали наистина ми се ще да продължавам напред в посоката, която искам от преди сумати време. А другия защо си отиде? Не ми стигна времето с него. Вчера се наревах, одънках осем цигари за една вечер и още ми е криво. Мисля и от другата страна обаче - радвам се, че е било и пак ще бъде... След година. Дано да се прибере за 25ти май, ДАНО! Искам страшно много да е тук. Плановете с момчето ми пък бяха объркани от шитава ситуация, в която аз излязох лошата, а реално мислех за другите. Нещо, което взе да ми става познато до болка. Ако спра да мисля за другите и стана егоист, къде би му излязъл края? Трябваше ли въобще тая работа да се случва?! Шибаната кола НЕ ТРЯБВАШЕ да се чупи ТОЧНО сега и да допринася за моите душевни терзания. Ножа и кокала се приближават един към друг с пълна сила, трябваше да си кажа всичко с надеждата да дам нужния ход на ситуацията, но се обърках още повече. Един вид нещата са на изходна позиция. Очаквах да се прибера далеч по-спокойна и окей, но що пък?! Хаха, не става просто така.