Страшна п*тка съм. Както и той. И все пак когато човек ти каже такова нещо ти идва да се разревеш. И аз го направих. Не ми беше яко изобщо на кафето. Изпуших кутията цигари, заради няколко коментара от негова страна. Жалкото е, че въпреки че не е перфектен аз си го обичам, много. Познавам се, ще ми трябва минимум година за да се възстановя и чувствата ми към него ще са си пак същите. Може би малко по-различни, по-силни, защото сама ще се боря, въпреки че не го заслужава.. но за бога, АЗ го заслужавам. Аз го обичам, аз съм тъпата, но това е момчето за мен. Достатъчно са ме сваляли и достатъчно са правили за мен, че да знам, че друг като него няма. Мразя се за това. Пияна съм на макс в момента, въпреки че пиша супер адекватно, но както и да е. Щях да му кажа някои неща, обаче тия двамата развалиха момента. И после той си легна. Шанс!?
Не мога и не искам да го преодолея. Няма да го направя. Ще си бъда влюбена, ще го обичам, пък дето се вика, ако е писано - ще стане. Надявам се след време да се съберем пак, защото сме супер яката двойка. А ако той все още се чувства така, аз знам какво ще направя, какво ще стане с мен. Фък, не трябваше да пиша всичко това, но по-добре тук, от колкото в устата на някой човек от града, сериозно. Бтв, никой няма да ме разубеди, че някой ден ще се влюбя в друг човек и ще забравя него. Никой. Защото няма как да стане, познавам се прекалено добре.