Добро утро, хах. Добро е, да. Тоя път съм сигурна, че е добро. Добро е, защото си изясних някои неща, вече не ми е баш объркано, по-скоро някво... странно. Защо? Не разбирам причината, в мен няма нищо специално, дори съм пълна с демони. Защо? Поне да имаше някакво покритие, за да мисли така, а то... Нищо, нека ги мисли тия неща, нека си останат така като цяло - аз не съм човека, който трябва да говори с него, не съм човека, който да промени нещо. Нека всичко си виси като паяжина от ъгъла. Будните в три през нощто не са само поети, влюбени и тъжни, има и объркани. Другия... Ами той вече пристигна, сигурно даже се е наспал и натъпкал, може и на работа да е отишъл. Липсва ми, чувствам се самотна тук, без него. Не ми стигна, искам пак. И тъпото е, че не искам само него покрай мен, искам и още едно човече. И двамата са ми такива милички и гушкави... Не ми стигнаха, още време ми трябваше.
Мойто момче снощи ме ядоса, как може да е такъв непукист и такъв задник понякога?! Сложно го трая в тия моменти. Ще го набия, ей! А толкова обичам да ми опонира, да вика срещу мен, да ме иронизира, да спорим... Знае, че не обичам да ми мълчи, няма как да го уважавам в такива моменти. Ама съм си го избрала такъв и такъв съм го харесала, тъй че ще си трайкам докато не ми писне съвсем.