Тъпо ми е, не, скапано ми е. Как едно нещо не може да стане така, както съм го планирала. Цялото това нещо беше заради него, заради нас и накрая така ще се преобърне всичко. Писна ми тя да прави проблеми, голяма жена е, живее живота, който сама си е направила и не може да обвинява никого за това. Прави мизериите, а после кой ще се притече на помощ и разбира се, той, понеже няма кой друг. Провали се цялата почивка. Няма смисъл да оставам, а за догодина няма и да планирам нищо.