Мразя оправдания, извинения, мрънкания нон-стоп. Писна ми от всичко.
Искам най-накрая да дойде тая шибана дата и да ходя на море, щото главата ми е препълнена с глупости. Забравям адски често и бързо, което почва да ме притеснява, пуша много и съм в ебати дупката заради него и заради мене си.
Не го обвинявам, аз съм виновна за а-б-с-о-л-ю-т-н-о всичко, което се случва. Ако бях изчакала и ако бях спазвала дистанция още миналата година по-това време нещата щяха да са различни и може би щяхме да сме заедно. Но не съм и не сме.
Ставам да пия кафе и да пуша, пак.