На път съм да направя поредната глупост. Нямаше да бъда аз ако не правех гаф след гаф. Имам ужасния навик да избягвам да мисля за проблемите и си мисля, че така ги решавам. Всъщност доскоро го нямах тоя навик, ама напоследък... Блях! Нищо, нищо, и това ще мине. Нали?! Нали?! Ще мине, да...
Не разбирам защо толкова държа да скапя единственото нещо, което ме прави щастлива. Защо, бе? Каква е тая непонятна нужда да прецаквам всичко по такъв начин... Възползвам се от това, че е добър и, че мога да му въздействам... Просто има неща, за които не мога да простя и като се сетя...се чувствам длъжна да не ги оставя безнаказани.
Другите неща и те ме тормозят само...и най-гадното е, че не мога с никой да ги споделя. Ей така си ме тровят отвътре и ме побъркват. Силно се надявам да се справя и тоя път... Ако успея - ще се самопризная!!!