ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[mayaaa]

Мале, какъв филм бяхме във вторник! Една дума - епично!
Вчера ме бяха налегнали някакви мисли посред нощта, ама до такава степен да не знам как се чувствам не ми се е случвало. Ама буквално да не знам. Просто абсолютна каша, нито да ми е гадно, нито да ми е радостно, нито просто да ми е безразлично, защото си усещах някакво напрежение, въпреки че го игнорирах в началото. Нооо да кажем, че е било страничен ефект от деня. Пък и си поопресних мислите. Абе, положително си извлякох от ситуацията. Сетих се за него, навих се да му звънна (и толкова се изкушавах да го направя веднага, т.е. към 3 през нощта, но поне сподавих на време тези желания ). И да, поне знам, че просто е било недоразумение, а на мен какви ми се въртяха в главата вече. Само си се чудя от к'ъв зор не му се обадих по-рано, той телефонът не хапе, ама айде, по-добре късно отколкото никога. Иии нямам търпение да се върне, та да се видим и да си почина мааалко от всичко.
Бях сигурна, че те ще ми пишат. Ама май по-добре така, че "страничните ефекти" нещо не ме кефят. Точно сега искам ума си бистър и без летаргични и меланхолични настроения.
А с него трябва да поговоря сериозно, репертоар си измислих даже, сега само трябва да се навия да му го кажа, все пак не мога вечно да го игнорирам. И с другия трябва да си говоря, колкото и далечни да ми се струват вече събитията и да не ми се занимава, но трябва. Пф, ама поне да знаех кога се връща, пък то така... -.-