Изобщо не се получи както трябва. Да, партито беше перфектно, ама...вчера всичко се прецака. Чувствам се...не мога да определя как. Ту ми е адски нервно и напрегнато, ту си казвам, че...може би е по-добре така и усещам някакво странно спокойствие. Единствено по свития стомах съдя, че...се чувствам недобре. Дали е възможно да обичаш толкова някого, че да не можеш да му простиш грешките? В смисъл...не мога да приема такъв тип отношение към някого, който твърдиш, че обичаш. Но така или иначе моите представи за обич са доста странни и размити. Не знам дали това е краят, иска ми се да не е, но знам, че различията са много и това няма да се промени. Не знам какво ще стане, но аз нямам намерение да правя нищо повече. Всичко дадох, всичко опитах. Хах...не съм и предполагала, че съм способна на тия неща, но и не съжалявам, че си позволих да чувствам и да бъда такава. Дали си е струвало - не знам. Уморена съм, спи ми се и имам нужда да не мисля. Щеше да е много хубаво ако можех да дам OFF на мислите си когато пожелая, ама...не става, ебаси.