Мда, ужасно се чувствам. Не спя, не се храня... И ако сваля още няколко килограма, съвсем ще заприличам на анорексичка. Искам си енергията, силата, доброто настроение и щастието. Но просто не съм готова да давам повече - нито компромиси, нито емоции, нито чувства. Знам, че всичко се преживява, просто за някои неща не съм подготвена... Ето за това не биваше да допускам никого толкова близо до себе си. Толкова години си изграждах стената безпроблемно и сега я сринах без да се замисля. Хах...толкова е иронично, че не може да бъде повече. От себе си най-малко съм очаквала да съм такова мрънкало и да говоря за чувства. Явно наистина всички се променяме с времето. Опитвам се да измисля план, с който да си запълня времето и мислите... Лошото е, че не мога да се съсредоточа в книгата, а тренировката по Гребната ми е почти непосилна, предвид липсата на енергия. Днес обаче ще се насиля и ще отида. Мисля, че ще ми се отрази добре да постоя сама и да се изморя добре, а след това да си взема душ и да си легна. Дано поне тая вечер се наспя, защото вече усещам, че ще припадна някъде.