Станах с гъза нагоре днес, а в момента съм и безумно гладна, та ако майка не дойде скоро да ядем, мисля, че ще се гръмна.
Крив ми е светът днес, поне ученето уж върви, да видим докога. Дано операцията на котанка да е минала добре и да е жизнена, та да ми се оправи малко настроението. Пратката ми е дошла, мисля да пусна още една.
Имам чувството, че не искам дори да говоря с него, щото ще съм пасивно-агресивна. Не съм сигурна дали усмивката му ще подейства, бая ще трябва да се напъне. А аз няма да си проверявам телефона на 20 минути, не.