Лежа си, свита в точка, и се опитвам да се правя, че не ме боли. Така ми се иска наистина да не боли... Понякога мразя, че съм се родила женско, бахти. Мечето цял ден седя и го чакам да ми се появи на линия, кой го знае къде се е запилял говедото недно. Снощи ме разтопи, разнежи и... изчезна. Как го искам тук, само за мен, само за още половин месец, не е ясно на никого. Искам да си го гушкам, ве! Не искам да му пиша във скайп/фейсбук и да си пращаме мечета. Не искам да се натъжава, че е на 574524566 хиляди километра от мен. Искам го бе! ИСКАМ ГО ТУК!
Имам чувството, че момчето ми нещо не ме разбира какво му говоря тези дни. Нужно е постоянно да пояснявам, обяснявам, разяснявам... Къде отиде разбирането с половин дума? И него си искам тук, стига с тия снимки в месинджъра и изписани глупости. Искам да спя в ръцете му и да сънувам прекрасности.