Абе, tori, дано ми простиш любопитството, ама... Как така се отказваш от някой, който обичаш? Или поне по постовете, които четях, така изглеждаше? Може би, защото и аз съм в подобна ситуация и просто се чудя... Когато имаш съмнения, че нещата трябва да приключат, дали не трябва да ги оставиш да бъдат просто съмнения... От инат ли е, от егоизъм ли, или от някакво неопределено вътрешно чувство... Аз се отказах от нещо хубаво без да съм сигурна защо, и сега не знам дали ще мога да си го върна... Късно разбирам, че тия неща трябва да се обмислят добре, не за ден или седмица, защото после доста можеш да съжаляваш...
Съжалявам за намесата, ама ми е емоционално тия дни (и то прекалено емоционално)... :/