ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 27

[tori]

Прощавам, хаха. Ами виж сега, аз не се отказвам от някого, когото обичам, а от някого, когото съм обичала. Има голяма разлика. Нали знаеш, че понякога чувствата умират просто? Ей така, от самосебе си. И просто решаваш, че не е нужно да залъгваш себе си, човека до себе си и хората около вас. Понякога нещо те подтиква, някой те подтиква да ги мислиш тия неща. Реално ти не го обичаш тоя човек, нямаш желание да спиш с него или да бъдете двойка, просто той се явява нещо като глътка свеж въздух или по-скоро камъчето, което се е загнездило в обувката ти и те кара да се замислиш над много от нещата, които правиш и като цяло над приоритетите ти. Замисляш се, че „Завинаги“ е фалшиво или непълно спрямо теб и решаваш, че имаш нужда да се отдалечиш или да приключиш тая връзка.
Съмненията би трябвало да ги оставиш малко да поработят, защото в съмнението, в спора със себе си, се ражда истината. По този начин, съмнявайки се в истинността на връзката си, разбираш много неща за себе си. Влюбваш се в себе си един вид. Поне при мен нямаше инат, егоизъм или нещо друго, точно съмненията, причинени от външния фактор обърнаха нещата. Но пък също така не е хубаво в продължение на месеци например да обмисляш, защото губиш времето на човека до себе си. За два месеца примерно може да станат толкова неща, че това време е пропиляно ей така, за простотии.