Бавно, малко по малко, усещам как се уча да живея без него. Много ми е широко около врата - няма за кого да мисля и с чии планове да се съобразявам, няма кой да ме ограничава в това колко пия или колко пуша, правя си планове без да е нужно задължително да включвам някого. Свободна съм, сама, но не самотна. Разполагам с живота си както си реша и сама си поставям ограниченията. Съответно и съм по-спокойна. Може би трябваше да направя всичко това много по-рано, но пак добре, че съм се осъзнала на време. Живота ми си е мой до второ нареждане.
Вече дадохме по-ясна форма на плановете, някак приятно и нетърпеливо ми е. Ако стане както го мислим, ще се напия като животно и ще се натъпча с торта. Даже предусещам вкуса на шотовете, които мисля да му подаря, хах. Само нямам шот чаши ама все някой ще има десетина, нали? И се надявам ония двамата ако се засекат, да си ги държат в гащите, нищо че едното е женско. Все някак ще се изтърпят един ден, надявам се. Като всеки наш купон, този ще е поради много причини, и ще се вдигат големи тостове, не знам.
Иначе деня беше прекрасен - събуждаш се в два на обяд, мързел и после още малко мързел, излизане с добър приятел... Абе забавно, кво да играя.