Днес е един от безумно гадните дни, в които ми липсва. Осезаемо. И нищо не може да го замести, независимо кой ми е писал или разсмял, кого съм видяла или кой филм съм си пуснала. Спах малко часове на брой и го сънувах неколкократно. Много приятно, няма що.
Не може ли да има един шибан ден, в който да се обади, да не говорим, просто да се видим, да ме гушне, аз него - също, нослето ми да опира във врата му и така да откараме с часове?

Мда, не мисля рационално. И да, поддавам се на грешни мисли. Ама много ми липсва, днес липсата се усеща с пълна сила и искам да се ударя с тиган по главата, пък току-виж взело, че ми мине... Ебаси.