Фридрих Ницше

[DisappointedDreamer]

Ох нов пост:

разбирам те, но аз не виждам хаосът като сила, която прави заобикалящото ни пространство непознато и, следователно, необяснимо. Виждам го като друг начин/цвят/ден/личност, чиито появяване е обяснимо, но чиито курс на продължение е непредсказуем и необясним, просто защото не следва нашите логика, мисли и възприятия.

в тоя ред на мисли, познанието не означава, че непременно ще излезе наяве, когато хаосът спре да бушува. Аз го виждам, по скоро като силата, която разбива рамките на мозъкът и душата; силата, която разтребва работното ти място, понякога напълно унищожавайки и захвърляйки всичко на пода, за да ти предостави нова земя/ново начало за действие.

[Pyamenaaa]

Да, така е. А би ли ми предложила някоя идея за увод и може би някоя по специфична и интересна метафора. Като например да сравним философията с дъгата, че и тя има различни багрила ..И нещо подобно.