Някои неща, които се случват в "любовния ми живот" (хаха) през последните месеци ме накараха да се замисля доста сериозно. Вглеждайки се назад, осъзнавам, че точно веднъж и много за кратко съм била с човек, към когото съм наистина привлечена, във връзка, която ме прави истински щастлива и удовлетворена. Без игрички, без излишни драми, когато всичко се случва някак си естествено. Съгласна съм, че за моите 18 години и един път да ти се случи нещо истинско е много.
Обаче, замисляйки се, осъзнавам, че съм правила опити да постигна нещо такова с много повече хора. Хабила съм емоции, време, нерви, сълзи. Надявала съм се, правила съм компромиси със самата себе си. Винаги, обаче, вниманието ми е било насочено към момчета, на които им личи от километри, че няма да се отнасят с мен така, както ми се иска. Най-вероятно няма да си мръднат пръста за мен, освен в началото, когато просто искат да получат нещо. От друга страна съм отхвърляла момчета, които са се държали с мен буквално като с принцеса. И тук се появава въпросът, какъв ми е проблемът? Защо не мога да се почувствам привлечена към човек, който се държи нормално с мен и дори се труди, за да бъде с мен? Сякаш самата аз искам да ми е трудно, да се измъчвам и ядосвам. Сякаш самият факт, че някой полага някакви усилия, за да ме впечатли, ме отблъсква. Сериозно започвам да си мисля, че имам някакви душевни отклонения или пък някакви признаци на мазохизъм
Надявам се, че написаното не е твърде хаотично и неясно. Не търся помощ, защото очевидно проблемът си е в моята глава Ще се радвам на какъвто и да е коментар или реакция, просто имах нужда да споделя...