Цитирай Първоначално написано от brokeninside Виж мнението
въпроса е ,че го приемам ,но нещо малко в мене ме ръчка няква надежда ,че може да усети ,че му липсвам и че ще се оправим....сама си знам ,че едва ли ще се случи ама е тва е забило ми се е...
"Надеждата крепи човека". Това е най-големия враг на човека. Всъщност,това е нашия Ум. И кой казва това цялото изречение?! Твоя разтревожен ум. Имаш грешка в мислите. Поправи ги. Или просто действай - предприеми нещо; не стой така; изчисти отношенията си докрай --> бъди искрена с човека; колкото повече чакаш...толкова повече ще боли. Давай. За това опитай,не боли! По-добре да знаеш и да си сигурна с намеренията му още сега, от колкото да чакаш и да се мъчиш.Вярвай ми,ще ти падне товар от плещите. Успех!

Хубавите неща...стават бавно.
А най-хубавите: СТАВАТ НА МОМЕНТА!

Ти си!