Отговор в тема
Кво привличащо заглавие, нали..?
И така..
Да поговорим за участието на храната в любовта /ще наричаме любов всякаквите му там чувства, действия, тегоби и радости, общо зето сичко/
По същество..
Какво влияние оказват гозбите, пипнатите работи, висшата класа един вид, или пък рикията с кифтетата, баничка с бозица, а-у, на отношението ви към срещуположния пол
Обичате ли да си поглезите изродчето до вас или пък предпочитате да сте от обратната страна
Изобщо изпитвате ли удоволствие от готвенето..?
Споделете мили моменти и не чак толкова такива с цел получаване на дискусия с пожелания за прерастване в диспут
Какво ви побърква ? Какво ядене и пиене ви кара да се усмихнете ? По-вкусно ли е приготвено специално за вас ?
Изискана вечеря или кочинка в леглото ?
Да не се отговаря с цитирания и отговорчета след всяка въпросителна
Мислете и структурирайте нещо смислено
Поздрави, ахахахаха.
изискана кочинка, мързи ме
Моят човек не може да готви, само сандвичи може да пече, така че не мога да кажа, че знам какво е нещо да е специално приготвено за мен. Само чай ми е правил специално за мен, при това онзи ден, защото бях леко грипозна заради него. Епа липов чай със захар, нищо кой знае кво. Иначе обичам да го лигавя - палачинки, тирамису, понички, спагети, пица и такива работи, които обича обичам да му правя. Тирамисуто не го радва заради кафето, но не се сърдя, защото му харесва като му сготвя нещо специално за него. Смисъл никога не ми е връщал порция, а той не яде какво да е, забъркано от намерени на улицата неща примерно. В леглото единствено шоколад ядем, защото не ми се чисти. Иначе не е чак махнаджия, даже яде почти всичко, само трябва да е сготвено вкъщи, не харесва заведения тип бързо хранене, освен мазните банички по Борисова. От боб чорба до разни сладкиши муа, голям ми е чревоугодник. Много ме радва като почне да тъпче, чак не знам. Само чинията оставя от хорски срам. Обожава всичко, което майка ми е сготвила и казва, че ако не се науча да готвя като нея, ще живеем у наще или със наще. ;д
Едит: Сега се сетих за последния път като му се ядяха палачинки. Върти се около мен детиту и чака да ми помогне нещо, пуска ми музика, подава тва-онова, маже, тъпче... Сладкиш ми е. Един път с майка ми му правихме торта за един негов рожден ден, едва успяхме да си опитаме. И първата пица, която му/ни се ядеше си спомням. Като изпекох, хукнах да я режа, но нещо не успях както трябва. Общо-взето до днес се ебава с мен, че не мога да режа и не иска да вижда нож в ръцете ми, а бтв не режа ЧАК толко зле.
Последно редактирано от tori : 03-16-2014 на 18:39
От сичко по малко. Изпитвам нещо в стил "Американски пай", първия филм.
Споделете мили моменти: един път в леглото ни,беше... гнусна кочинка. Мил момент. Фазбудих се до поуда.
@102 не очаквах такъв роман.Браво.
Случайно да си от Русе?:Д И ако си, няма човек който би им отказал баничкитеПървоначално написано от tori
If ya don’t give a shit ya getcha’ hellyeah
Throwin’ fists in the pit ya getcha’ hellyeah
Think you’re fuckin’ with this well hell no.
Balls, volume, strength getcha come on
Моя пък може да готви, почти всичко. Вярно, голяма мъка е целият процес, но това да стоя и да го гледам как се върти из кухнята и ме поглежда от време на време, за да се увери, че не се излага много е просто безценно. Обичам докато съм на работа да ми се обади и да ме покани у тях на вечеря, хубаво е да знаеш, че има някой, който жертва от времето си, за да те нахраниИначе в леглото не ядем, и двамата сме малко странни на тема миризми, а миризмата на кухня определено не се връзва със спалната обстановка. Предпочитаме кочинката на маса или на земята...да, случвало се е плановете ни за пикник в парка да се провалят, заради неочакван порой, и да си останем да ядем на покривка/одеало на земята в хола.
Той пък е много лесен на тема храна, яде всичко, ама наистина всичко, не си спомням някога дори да е дошъл у нас и да опита нещо българско или каквото там готвим и да се намръщи. Отворен е да опитва нови храни и не се е оплаквал от вкуса им. Та както казах, яде всичко, каквото и да му приготвя, все е доволен, ама май най-много обича мусака и всеки път като чуе, че ще готвя мусака, се самопоканва.
Повече влияние в отношенията ни имат напитки като биричката и червеното винце. Доста хубави моменти сме изживяли благодарение на тях.
Да, то пише и в профила ми. :д И бтв понички от центъра ядем като се сетим. :3Случайно да си от Русе?:Д И ако си, няма човек който би им отказал баничките
Избягвам да ям пред мъжките (имам предвид потенциални, примерно, не приятелите ми). Тъпо ми е няк'во. Даже и ако сме на маса пак. Не обичам да ям с няк'ви хора.
Обаче мнооооого обичам да готвя. Е, научила съм се да готвя за семейството ми кат' бях малка, не владея 3574684684974 засукани ястия (макар че по рецепти се справям превъзходно), но което е свойствено за нашата кухня, го правя бимбон.
Много обичам да правя сладки работи, ама ми е тъпо да нося разни пастички и тортички на мъж, зат'ва ако го правя за мъже, правя няк'ви тутманици, баници, солени торти ала-бала.
Мусаката е важна ;/
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Моят приятел не може да готви и тъй като живееме заедно само аз му готвя от както живееме заедно се научих да готвя много работи :д Много обичам да му готвя
Забавен си колкото хлебарка, когато я размажа и остане залепнала за джапанката
Не знам - това са две думи и се пишат ОТДЕЛНО
Вие сте много глъми.Са ревете, че темата е стара, ама после някой като направи нова тема със същото заглавие ще има да ревете "има такива теми" и нз. си кво..В шибаното си трупане на мнения и сами се обърквате..
Много, човек!! Заради него отворих темата!
Та. Аз съм мъж и любовта ми минава през стомаха. С мен не се говори, когато съм гладна, мъжо се е научил да не ме закача и да не ми се връзва. Честно... ПМС-то направо ряпа да яде :д
За повечето хора минавам за претенциозна, честно казано, защото си падам по по-странни неща. Отгледана съм със странна смесица от родната ни кухня и разните му там "изгъзици", които за мен са съвсем нормални, въпреки че не ми пречи да ям пържени картофи със сирене и бира по разни квартални кръчмички. Приятелят ми все се ебава с мен, че седнем ли в ресторант, ако в дадено ястие има поне 2 съставки, които той не е чувал, ще искам него :д
Обичам да ходя на ресторанти и да се глезя, чревоугодник съм. Не харесвам консервативни към храната хора - никак не ми пречат, нека си ядат пилето с картофи на воля, но много мразя да ми се сочи в чинията и да ми обясняват колко съм странна. Пък някой като ми изцепи "ИУУУУУ" на това, което ям, честно, избива ме на агресия. Безкрайно невъзпитано ми е.
За щастие той също си пада експериментатор и никога не ми е отказал да пробва нещо. Много ми е добре така, един бивш хич не си падаше по нови неща и много му се дразнех. Честно... суперважно ми е отношението на човека до мен към храната. Майка ми често казва, че трябва да ти е приятно да ядеш с партньора си, защото през голям процент от времето правиш именно това. За мен да не пробваш нови неща е равносилно на това да си оближеш чинията в ресторант.
Готвя с удоволствие и го ползвам за опитно зайче. Засега следвам рецепти, но нещата ми се получават. Един път не ми хареса гъбената супа, ама тя наистина беше гадна. Правила съм му палачинки за закуска, докато е спял. Правила съм торта, мъфини милиони пъти, мусака, пиле с ориз, салатки... Често излизам от нас, минавам да купя нещо, което знам, че обича и го нося. Редовно просто взимам порция храна от вкъщи от това, което майка е сготвила и се носи. Храната е на почит в нашите отношения
Аз съм тази, дето глези с храна, той се учи да готви това-онова, рядко ми е правил нещо, но когато е, дори да е пържени яйца, винаги ми е супермило. По-вкусно е, когато е направено за мен, да. Безкрайно ми е мило, че е отделил от времето си да ми сготви. Като ми остане време и пари, ще го пратя на кулинарен курс да се усъвършенства.
Никога няма да откажа да се пипна с рокля и висок ток и да отидем на ресторант, да поръчаме изискани неща в големи бели чинии и да пием вино. Но имам толкова готини спомени от моменти, когато изгладняваме, поръчваме KFC и гледаме по гащи я сериал, я филм. Да се оклепам до ушите с пикантните крилца и царевицата на клечка. СУПЕРготино ми е. Разнообразие да има, той е на същото мнение!)
В леглото не ядем - и в двата смисъла, хаха. Просто не се е случвало.
Хм. След грубо отхвърляне на голямата ми любов не съм се старала толкова да готвя на следващите си гаджета.
С голямата любов случката беше, че за седмица бях сама вкъщи и реших един ден да направя вечеря и да го поканя в нас. Видях една рецепта за пържоли на фурна, която ми се стори много интересна и реших да я сътворя. И десерт направих, бях напазарувала и за салата.
Та, салатата реших най-накрая да я направя, всичко ми беше готово и му се обадих да го поканя, ама не очаквах да ме отреже. Каза, че щял да учи.... нищо, че после цяла вечер си писахме по скайп... Та, бях избесняла тогава от нерви, защото ми се правеше и много секс и като тръгнах да мия краставицата, кви ли не глупости не ми минаха през акъла. Пържолите обаче бяха убийство и им се наслаждавах сама пред ТВ.
На другия не съм му готвила нищо, само едни бъркани яйца веднъж. Пък на последния само сандвичи съм му правила, иначе е искал нещо да му сготвя, ама не знам кво все се объркваше и не стана.
Мога да готвя, ама като гледам Джейми Оливър или Рудолф, супер много искам един мъж готвач, който да ме глези с храна, а аз да го дразня и да се уча на изискани работи, ама гола, при него в кухнята.
Искам храна в леглото и по време на секс, не съм пробвала такива работи, ама ще пробвам някой път нещо суши-муши. Само мъж да си намеря...
Суши :333333
И аз искам един Джейми Оливър или Рудолф вкъщи, ама без крещенето по обучаващите се, само крайния резултат, моля :Д
Не мога да готвя и съм пълна катастрофа в кухнята . Възможностите в кухнята ми се свеждат до приготвянето на ядкови млека разни сирена . Задушени зелунчуци . Всъщност понеже живея сама а и като цяло се храня само с зелунчуци и ядкови продукти не ми се налага да готвя . Но пък отскоро започнах веднъж седмицно да готвя на приятелят ми и другите момчета от отряда и открих всъщност колко е приятно да приготвиш нещо и другите да го отценят . Обичам и на него само като сме си двамата да му готвя . Той знае че съм кулинарен виртуоз и възможностите ми се свеждат до правене на пица или спагети или зеле и наденички .
Той от друга страна може да готви почти всичко възможно и милият даже специално търси рецепти със зелунчуци заради мене . Мило ми е че се интеруса от хранителните ми навици ами не ми мята чиния с наденички и аз уж да не го обидя да ми се гади и да ям . Последният път ми беше приготвил картофени палчинки с разни други зелениики и си оближах пръстите . Той често ми се кара че попринцип почти нищо не ям и затова доста често ако имаме възможност ми приготвя нещо за ядене . Съобразява се с това какво ям и не ям и с това че след 6 не ям нищо . ....
За жалост след две седмици заминава за Афганистан и няма кой да ми бъде опитно зайче в първите ми кулинарни стъпки
Относно секса аз не обичам храната като цяло ами и във секса да я използвам как ли пък не .;d
YES <3
Така, така.. продължаваме, продължавамееее....
Правите ли сравнение между това, кой/коя ви е направила по-хубаво яденце/пиенце (за еднакво става дума)
Може ли сармите на Пешко/Пенка да са по-хубави от тези на Сашко/Генка само от емоционална гледна точка, не и вкусова
От другата страна.. лъжете ли, че е вкусно, само защото е от лиобимиат/лиобимата ?
Играе ли храната, готвенето и, и консумирането и върху други неща от връзката
Готвите с цел да впечатлявате, по принуда или за себе си ?
От друга страна, впечатлявате ли се, ако ви сготвят ?
Яденето и пиенето неразривно свързани ли са ?
Да хвърлим и един бърз (дано се забави) поглед и към питиетата
Бира със салата ? Дендита ли сте ?
Ако направите едни много бойни пържолки и отсрещната страна ви откаже винце към тях, обидно ли ще ви е ?
Още историйки, моля. Развитие да има.
И защо няма караници ? Диспут, ако обичате !
вчера да не е бил деня на думата "готвя" <3
аьааьхахаххаагхь
Много съм зле с готвенето аз. Но обичам да ми готвят, естествено някакви неща, които обичам. Много обичам и да ям де. Добре, че не ми личи много.
Сега като съм сама хапвам почти изцяло сурови продукти.
Още от дете не си падам по-засуканите манджи, с готвеното месо се избягваме много отдалеко и се радвам супер много, че вече няма кой да ме кара да ям някакви гадории.
За стандартната домакиня съм пълен кошмар. На някои хора им е толкова трудно да приемат, че вместо завъртяната им пуйка предпочитам салата и кутия риба тон.
Половинката с неговото ресторантьорско семейство си пада по точно тоя тип гозби с безброй съставки с незнайно име, които ям само след много укорителни погледи. Ама важното е, че човекът може и има желание за готвене за разлика от мен. Само трябва да го научим на някои маааалко по-вегетариански ястия, че месото, което той изяжда в 1 ден, аз го ям за цял месец.
Пантерке, аз съм от тези с "иииииууу"-то и погнусената физиономия и дори не ме е срам. c: Но не се сърдя някой като ми каже иууу докато ям варени картофи с оцет, олио и соев сос.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Не са ми готвили толкова, че да правя паралел, за сметка на това редовно чувам, че мусаката на приятелката на баща му е по-хубава от моята :Д ГРРРРРРРР.
Не съм лъгала, но честно казано, бих, ако виждам, че много се е старал. Ако са някакви яйца и ги е загорил, ще му кажа. Ама ако ми е готвил 2 часа и нещо не е в ред, няма да си призная без бой. Той пък винаги ми казва (обикновено, че му е безсолно) и много се радвам за което
Дам, влияе много. Ненавиждам кофти хранителни навици и консервативност. Един бивш имаше навика да си нареже цялата пържола или пица на парченца преди да я изяде, хвърляше ме в потрес просто. Оф, ужасно звучи.
Готвя, защото смятам, че е страхотно умение не само за жените, но и за двата пола. Иначе да, обичам да впечатлявам, харесва ми да ми четкат егото. Обикновено добавям някаква дребна изненадка към домашните купони - мъфинчета съм правила доста пъти, за НГ аз замъкнах месцето, спукаха се да ме хвалят, приятно ми е пък.
Готвя за другите повече, честно казано. Аз се пинкам, пинкам и чакам реакция. Опитвам си произведението, но се е случвало да изям един мъфин, за да проверя как е, а след това съвсем да забравя за тях.
Впечатлявам се и съм много благодарна, ако ми готвят. Любовта ми минава през стомаха. Разтапям се направо.
Ядене и пиене... ами, с майка особено последните месеци преди да замина на чист битов алкохолизъм го бяхме ударили - всяка вечер бяло вино си пиехме. Денди... не мисля, че съм. Ако мога, бих била червено вино в чаша за червено вино, пълна на 1/3, не както правят повечето - до самия ръб. Ако мога, бих пила изстудено бяло вино в чаша за бяло вино. Дразня се, когато някой обхваща чашата с бяло вино - какъв е смисълът да съм го охлаждала, ако го държиш като профан и го стопляш? Затова си има столче проклетата чаша. Ама съм студентка и засега пия всичко във водни чаши, защото ме мързи да отида до ИКЕА да си купя нормални
Знам горе-долу кое с какво се съчетава и се придържам към това. Бих искала да науча повече по темата някой ден
Ба, като е будала, нека да отказва. Аз ще си налея една хубава чаша червено вино и ще му гледам сеира :д
По темата малко - тези дни ще сготвя бутчета с мед и сусам - страшно обичана рецепта от маминка, а се каня и на чили кон карне
Готвих й един път пилешки гърди в марината от соев сос, горчица, мед и лимонов сок върху киноа и царевичка с масло и беше приятно изненадана от киноа-та, очакваше да е кофти. Друг път си облиза пръстите на талиатели със синьо сирене и чери домати, а тя по принцип хич не е фен на пастата. Честно... беше ми 3 пъти по-вкусно, защото на нея й харесва!
последното нещо, което ще ме впечатли в мацката е как готви
в смисъл, както аз не моа да готвя, така и не очаквам от нея да може
е, готино ще е да мое да завърти некоя мусака, ма не е особено важно
сори ако тва е твърде СЕКСИСТКО :О
и сори, ако не съм баш по темата
Аз много обичам да готвя на жена си и да я гледам как сладко сладко се облизва :3
Падам си по класически комбинации тип бира и крилца, зеленчуци и вода, кола и пържени картофи и пилешки хапки, червено месо с много подправки и тежко, червено вино. Ако храна и напитка не си отиват според вкуса ми, отказвам да ги консумирам заедно. Баща ми примерно може да пие червено вино със всичко, но аз не мога. Бира или кола с чипса и билков чай с мед и меденки, червено месо с червено вино и уиски със бадеми, шоколад и кола. Не мога да ги разменя, не мога.
Дразня се когато ми отказват да ми ядат сготвеното, но не съм по съчетанията на напитка с храната, въобще не съм на ти със сомелиерството, а ми се ще, но не бих се разсърдила ако някой откаже да пие шоколадов ликьор с вафли. Просто нямам правото. Това е моят вкус, нямам правото да го налагам върху друг.
Не правя сравнение между тоя и оня, то си е просто храна. Или харесвам, или не.
Не лъжа. Един път малко го пообидих като казах, че майка му не е допекла браунитата, след което моята майка ми се скара, но няма начин да го спестя просто.
Готвя, за да зарадвам себе си и другите.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
