Любов, айрян и още нещо

[tori]

Моят човек не може да готви, само сандвичи може да пече, така че не мога да кажа, че знам какво е нещо да е специално приготвено за мен. Само чай ми е правил специално за мен, при това онзи ден, защото бях леко грипозна заради него. Епа липов чай със захар, нищо кой знае кво. Иначе обичам да го лигавя - палачинки, тирамису, понички, спагети, пица и такива работи, които обича обичам да му правя. Тирамисуто не го радва заради кафето, но не се сърдя, защото му харесва като му сготвя нещо специално за него. Смисъл никога не ми е връщал порция, а той не яде какво да е, забъркано от намерени на улицата неща примерно. В леглото единствено шоколад ядем, защото не ми се чисти. Иначе не е чак махнаджия, даже яде почти всичко, само трябва да е сготвено вкъщи, не харесва заведения тип бързо хранене, освен мазните банички по Борисова. От боб чорба до разни сладкиши муа, голям ми е чревоугодник. Много ме радва като почне да тъпче, чак не знам. Само чинията оставя от хорски срам. Обожава всичко, което майка ми е сготвила и казва, че ако не се науча да готвя като нея, ще живеем у наще или със наще. ;д

Едит: Сега се сетих за последния път като му се ядяха палачинки. Върти се около мен детиту и чака да ми помогне нещо, пуска ми музика, подава тва-онова, маже, тъпче... Сладкиш ми е. Един път с майка ми му правихме торта за един негов рожден ден, едва успяхме да си опитаме. И първата пица, която му/ни се ядеше си спомням. Като изпекох, хукнах да я режа, но нещо не успях както трябва. Общо-взето до днес се ебава с мен, че не мога да режа и не иска да вижда нож в ръцете ми, а бтв не режа ЧАК толко зле.