Моя пък може да готви, почти всичко. Вярно, голяма мъка е целият процес, но това да стоя и да го гледам как се върти из кухнята и ме поглежда от време на време, за да се увери, че не се излага много е просто безценно. Обичам докато съм на работа да ми се обади и да ме покани у тях на вечеря, хубаво е да знаеш, че има някой, който жертва от времето си, за да те нахрани Иначе в леглото не ядем, и двамата сме малко странни на тема миризми, а миризмата на кухня определено не се връзва със спалната обстановка. Предпочитаме кочинката на маса или на земята...да, случвало се е плановете ни за пикник в парка да се провалят, заради неочакван порой, и да си останем да ядем на покривка/одеало на земята в хола.
Той пък е много лесен на тема храна, яде всичко, ама наистина всичко, не си спомням някога дори да е дошъл у нас и да опита нещо българско или каквото там готвим и да се намръщи. Отворен е да опитва нови храни и не се е оплаквал от вкуса им. Та както казах, яде всичко, каквото и да му приготвя, все е доволен, ама май най-много обича мусака и всеки път като чуе, че ще готвя мусака, се самопоканва.