Много съм зле с готвенето аз. Но обичам да ми готвят, естествено някакви неща, които обичам. Много обичам и да ям де. Добре, че не ми личи много.
Сега като съм сама хапвам почти изцяло сурови продукти.
Още от дете не си падам по-засуканите манджи, с готвеното месо се избягваме много отдалеко и се радвам супер много, че вече няма кой да ме кара да ям някакви гадории.
За стандартната домакиня съм пълен кошмар. На някои хора им е толкова трудно да приемат, че вместо завъртяната им пуйка предпочитам салата и кутия риба тон.
Половинката с неговото ресторантьорско семейство си пада по точно тоя тип гозби с безброй съставки с незнайно име, които ям само след много укорителни погледи. Ама важното е, че човекът може и има желание за готвене за разлика от мен. Само трябва да го научим на някои маааалко по-вегетариански ястия, че месото, което той изяжда в 1 ден, аз го ям за цял месец.


Пантерке, аз съм от тези с "иииииууу"-то и погнусената физиономия и дори не ме е срам. c: Но не се сърдя някой като ми каже иууу докато ям варени картофи с оцет, олио и соев сос.