Любов, айрян и още нещо

[bloodyF]

Обичам да готвя и да ми готвят. Мога да готвя, но под някакво наблюдение/инструкции/рецепта. Все още сама не смея без нищо. Дори и мъфините ,които правя по една и съща рецепта всеки път, пак си ги гледам в сайта. И 4-те чаши брашно ги проверявам в Супичка какви бяха точно, въпреки че зная.
Дали ще е пиле с портокал, пица или кюфтета с шопска-все ми е едно.Има няколко неща ,които не ям никога-човека до мен обикновено бързо ги научава-важното е да е направено с любов. И дали ще е тирамису или баничка с боза за закуска-няма значение .Важното е че се е постарал по някакъв негов си начин.
Обичам да го глезя и да ме хвали , ако има за какво. Не обичам като съм се потила над котлона 2 часа да ми каже, че е безсолно. Както и аз не казвам, че е гадно, дори и да е. Готвенето в готина кухня е мечта за мен. За съжаление в момента нямам такива условия, но като се прибирам си се вихря.

Готвила съм на един симпатяга, ама беше в апартамент
в хотел и спагетите не ми се получиха.
Правила съм сладкиши на бившия ми, а той дори не искаше да ги опита, така че сега съм леко предварително настроена за НЕготвене на гаджета, но ако ми се отдаде възможност-бих.

Обичам всичко с някаква сладурска форма-палачинки като сърца, торти като звездички-такива работи.
А иначе салата с пържола и съм негова хаах
По-яко е ако се е старал и го е приготвил, а да не е купено от Фантастико или Пикадили.
Изискана вечеря и после да го побъркам в леглото.

Отговарях последователно, прости ми, моля.

Част 2
Не, не правя сравнение, защото във всяко ястие намирам по нещо хубаво. Е, тате прави по-хубава мусака и зеле от мама, ама това е друго хаах
Не, не може. В крайна сметка ям с устата и имам вкусови рецептори, сърцето и емоциите не участват. Бих си затраяла, ако нещо е откровено гадно, но се е старал за мен.
Играе, това е червена точка в моят тефтер, обичам готвещи мъже. Възбуждат ме хаах
Готвя за себе си, защото обичам. Не целя да впечатля никого. Готвя и когато искам да направя нечии живот по-вкусен,така да се каже. Впечатлявам се обаче, когато ми готвят. Яденето върви с пиенето. Водка с пържола няма как. Нито ракия с парфе.
Ох, бира със зелена салата-идеално. И картофи.
Не, не съм. Естествено че ми е яко да пия вино в чаша със столче в изискан ресторант, ама мога и да ям цаца с картофи и да ми е също толкова хубаво.
Не, не бих карала някой да пие/яде това, което не обича. Да яде каквото иска, но откаже ли веднъж готвено или нещо правено за него, втори път няма да има.
Истории с готвене-готвя за приятели вкъщи и всичките се впечатляват. Веднъж за 2 часа спретнах 2 салати, пържоли и успях да наредя масата и да се наглася. Добре, че десертът беше готов.


Сори за постните отговори, ама толкова.

[anonymous708973]

Правила съм сладкиши на бившия ми, а той дори не искаше да ги опита, така че сега съм леко предварително настроена за НЕготвене на гаджета, но ако ми се отдаде възможност-бих.

ВЪЙ, не! Честно.. рано или късно, умишлено или не, ама през носа ще му го изкарам. НЕ МОЖЕ да не яде сладко, нененененене! С кого да ям шоколад по никое време и да проявявам изключителната жертвоготовност да го разделя (почти по равно), въпреки че за шоколада съм малко като... "Джоуи не дели храна"
А още повече не може да не ми опитва нещата, ебати невъзпитанието и неуважението!

А наскоро какво тирамису опитах, малееееее! Нямам търпение да ми дадат рецепта и да го направя на някого!!