Обичам да готвя, когато има на кого. Когато приготвям нещо само за себе си, рядко отделям повече от 5 минути време. Удоволствие ми доставя обаче да приготвям храна за други хора. Него най-много обичам да го глезя. Той преди избягваше въобще да влиза в кухнята, но откакто заживяхме заедно, взе все по-често да изявява желание да помага, че дори и сам да готви. Такива неща като палачинки, сандвичи, бъркани яйца или яйца на очи, салатки разни и т.н., не ги броя.
И двамата обаче още се учим. Без рецепта не можем да приготвим повече от 2-3 ястия. Той е много по-старателен от мен, спазва рецептите 1:1, докато аз ги ползвам само за да спазвам последователността, в която се слагат продуктите. По-добре е обаче, когато аз готвя, защото той яде всичко, докато аз пък не ям почти нищо. Ужасно претенциозна съм към храната, списъкът с нещата, които не обичам е безкраен. Когато той готви, непрекъснато трябва да ме пита това ям ли, а онова ям ли. Досадно е, защото не е свикнал да се съобразява с толкова много претенции. В началото дори готвех по две неща, едно за него и едно за мен, което беше още по-досадно.
Много мило ми става, когато се постарае да ми сготви нещо специално за изненада.
Сладки неща обичаме и двамата. Тук поне нямаме чак толкова разминавания във вкусовете. Често си правим десерти, дори основното да са били сандвичи.
Харесваме си домашно приготвените неща, но има едни лимонови тортички, за които аз умирам. Все по-рядко ги правят обаче и трудно се намират. Наскоро намерих една на масата у нас, след като се бяхме сдърпали за нещо. Не бях яла такава торта от една година сигурно, че може и повече, а и не му бях споменавала за това. Но той явно е запомнил, че ги обожавам и се е постарал да намери. Не знам с каква воля успях да заделя и за него.
В леглото нито се яде, нито се пие. В спалнята храна въобще не внасяме. Не сме се разбирали така, нито ни е някакво правило, но просто така сме свикнали.
Като цяло, най-често готвим, колкото да мине от ред и защото все пак трябва да се яде нещо. Яденето не ни е чак толкова важно и не му отделяме кой знае какво значение. Що се отнася до пиенето - същата работа. Аз пия само определени неща, той пие абсолютно всичко. На вечеря рядко сядаме без бира, независимо какво ще ядем.
Понеже готвим в огромни количества, хладилникът непрекъснато е пълен с ядене. Това ме подсеща за още едно огромно разминаваме във вкусовете ни. Той обича яденето да е топло, направо горещо. Аз го ям колкото е възможно по-студено.