Аз си признавам, че не мога да готвя някакви сложни неща. Иначе Той готвеше по-скоро защото на него му се яде, от колкото, че иска да сготви на мен, но винаги споделя с мен. Аз си вземам колкото смятам да изям, защото такова животинче няма. Наяжда се и после продължава за кеф, мрънка един час, че му е тежко и аз му казвам, че не е трябвало да яде толкова и го дразня. ;3 Иначе какво ли не е готвил - като почнеш от това, че ми е правил сандвичи, пред техните, докато аз съм до него точно, до домашните пици (тестото сам го прави), да не говорим за манджите, които сътворява магически.

А сещам се какво е готвил/правил специално за/заради мен: ябълков пай(малко му помагах), сладолед с вкус на пъпеш, торта.. абе все хубави работи! Сигурна съм, че има и още много, но не се сещам в момента за всичко. Иначе последно ми прави чай от лимон, защото бях болна. Дойде в 10 вечерта, с 2 лимона, 2 шоколада и цяла вечер ме глези, докато не заспах.
Ох, нямам търпение пак да ми направи нещо.

Пък по някакви тъпи причини, той никога не беше у нас навреме да хапне нещо, което аз съм направила. Другия вариант е лакомия ми брат да се докопа до яденето, въпреки забраните и да не остави и хапка за мен, пък камо ли за приятеля ми. -.- Сега като се изнеса ще си готвя на воля и ще му правя това-онова от време на време.