Момиче съм, на 16 години. Имам връзка с 4 години по-голямо момче от мен. Заедно сме от година и 7 месеца.
Напоследък нещата вървят постоянно надолу между нас, от няколко месеца са нон-стоп караници, скандали, доверието му към мен никакво го няма, макар и неоправдано. Той учи в друг град, идва си често, като замина първите няколко месеца бяха наред, вече всичко се обърна с главата нагоре - аз не мога да ходя по барове, защото момичетата търсели с кой да се из%укат на такива места, не мога да си пиша със стари приятели, понеже те преди ме били харесвали, а ако си пиша с някой от тях, трябва да му показвам хронологиите, ако не му ги покажа, а след това му кажа, че щом толкова държи - нека ги види, не!, аз ще съм изтрила нещата, които щели да го заинтригуват. Не мога да излизам с приятели (айде, от известно време е отпуснал каишката по този въпрос, но все пак) Не мога да излизам от града без него и куп други неща.
Просто ми писна постоянно да се обяснявам къде съм била, с кой съм била, кой ми се е обадил, кой ми е писал СМС. Не дай си Боже да ми звънне телефонът и след това да не му кажа кой е бил, веднага или се сърди, или трябва да ми грабне телефона и да разбере. За това време, през което сме заедно ЕДИН път не съм му дала основание да ревнува, поне според мен, но щом си пиша с някой друг - не, аз изневерявам, аз се зарибявам, мен ме зарибяват и т.н.
Започна да ми поставя ултиматуми - или него, или някой приятел.
Чувствам как цялата ми същност се изпарява, след време няма да остане нищичко от мен, а аз не искам да съм като затворена в клетка. Може би тревожността му идва от там, че има момчета, които ме харесват, че се обличам добре (което също е проблем от време на време), че се старая да изглеждам добре и че съм като цяло социална личност.
От скоро има и човек, който е мил с мен, кара ме да се чувствам добре и е повече от очевидно, че има чувства към мен. Не се натрапва, разбира ме, моите чувства към него са по-скоро приятелски, макар и да има някаква лека тръпка. Гледам да не му давам надежди, просто той е толкова по-различен, мил, израснал е в среда като моята и се разбираме добре. Лошото е, че колкото и да искам тръпчицата да отмине сме в една и съща социална среда и не мога да го отбягвам.
Не съм мислела, че нещата ще се обърнат по този начин. Държа на приятеля си, той беше до мен в много трудни моменти, но просто се изморих да се доказвам и да бъда упреквана постоянно. Имам нужда от разнообразие, животът ми стана моногамен, а това са най-хубавите ми години и не искам да ги прекарам у тях на дивана пред телевизора и дори да не си говорим. Всичко с него опира до натискане и секс напоследък, а аз не искам да прекарам живота си с човек, който иска да ме заключи и да не мърдам никъде.
Пиша тук, понеже имам нужда от съвет - да остана ли с него или да изживея годините си така, както попринцип би трябвало - спокойно и небрежно?