K'ва любов, к'ви 5 ле'а?

[tori]

спомням си, че преди време винаги имах на кого да се обадя, за да излезна и да се разтоваря малко. с времето изчезнаха тези хора. дали за добро, дали за лошо все още не мога да преценя. непълноценно се чувствам някак. не мога да намеря моя смисъл на съществуване. изпаднала съм в някаква дупка, която ме плаши много. точно бях излезнала от нея с намирането на човека, който бе до мен, но изведнъж все едно всичко се изпари, и ето ме отново в начална позиция. постоянно си мисля, че греша във всичко. винаги търся проблема/вината в себе си. измъчва ме мисълта, че върша неща, с които може би отблъсквам постоянно хората около себе. прекалено съм загрижена и може би ги задушавам понякога, не знам. събуждам се и знам, че денят ми ще мине по определения ми график и след това ще дойде следващият ден. всичко е едно еднообразие. не намирам смисъл в съществуването ми точно в момента. загубих го. имам нужда от подкрепа, но не знам от кого да я търся вече. загубих се.

Само не се обвинявай за глупости/чужди грешки, окей? Вината не е винаги в теб. Иначе ще свършиш зле. За другото - разнообразявай си дните, прави непланирани неща и „глупости“, които иначе не би. Позволи си да бъдеш щастлива, това е най-доброто възможно нещо, което да направиш за себе си. Запознавай се с разни хора и не си позволявай да униваш.

[anonymous708973]

е не мо си представа в ква ситуация да си евтина женица с критерии равняващи се на отрицателна цифра би бил добър съвет, ама нема споря тука

съжалявам, сега точно не съм в състояние отговоря на човека, който се оплака от ситуацията си (pandabear). не че са ме питали, де, ама все пак

и сори, тва май е спам хД

Чакай сега, как това е равно на "обличам си готината рокля и убийствените токчета, пийвам една водка и заминавам на бар с ясното съзнание, че ще обера погледите и ще си вдигна егото"? Къде е казано, че дори да си забърше някого, няма да е отхвърлила десетина други преди това, защото не й отговарят на критериите?

[tireheb]

дае, да, права си и ти
малко прекалено черно-бяло погледнах на въпроса
сори

[klimatronik]

И кво я съветвате? Да се напие с пиячка и да отиде на дискотека, за да я изчука някой непознат? В такова състояние това е най-вероятно да се случи, или друга излагация . Без да я познавате - веднага я определяте. Ами ако не я кефи тва, но внезапно реши заради вашите крайни ,,съвети'' да отиде? Пък и сама каза,че няма компания..
Хората са различни и за някои силната музика, танците и тълпата въобще не ги влече.

[klimatronik]

според мен с времето ще и се оправи настроението, сега просто е в такъв етап, боли за някои отминали неща, но забравя че живота е тепърва пред нея... вънка пролет, всичко цъфти, да излезеш и да се поразходиш, защото смисълът на живота е в малките неща.

[bloodyF]

според мен с времето ще и се оправи настроението, сега просто е в такъв етап, боли за някои отминали неща, но забравя че живота е тепърва пред нея... вънка пролет, всичко цъфти, да излезеш и да се поразходиш, защото смисълът на живота е в малките неща.

точно
не се затваряй в себе си, търси компания, приятели..
колкото повече седиш сама и циклиш на едно място, толкова по-дълбоко ще изпадаш в дупката, в която си..

Ето защо неодобрявам такива връзки. Масово 15-16годишни момичета тръгват с 25-30 годишни момчета. Вярно е, по-зряли са, по-улегнали са, по-трезвомислещи са, но замисляте ли се ВИЕ дали сте достатъчно развити физически и психически за тях? Нормално е един мъж на 30 да иска вече да създаде семейство, брак, деца .. А една 16 годишна мацка току що е открила секса и тепърва и предстои да се сблъска с щастие, с разочерования, с живота като цяло .. Но повечето тийнеджърки не го осъзнавате, а момчетата (по-точно мъже) се възползват от вас, като млади, наивни и неопитни агънца.

хаха, вече не се имам за тийн , ама ок
18-26 ни беше разликата, просто той си бе наумил, защото техните са по-възрастни, че трябва да се женим след 2-3 години
а и честно казано в тая връзка аз мислех по-трезво от него, т.к. неговото мислене мога да го сравня с това на 12-годишно дете.

много ми е чудно как без да познавате потребителите давате някакви квалификации и ги вкарвате в някакви си ваши измислени стереотипи
аз честно казано момиче от гимназия с гадже с разлика повече от 5 години, което е супер приемливо, не съм видяла, ама щом си казал, че е масово, така да бъде........

[fUcKsMiLe]

много ми е чудно как без да познавате потребителите давате някакви квалификации и ги вкарвате в някакви си ваши измислени стереотипи
аз честно казано момиче от гимназия с гадже с разлика повече от 5 години, което е супер приемливо, не съм видяла, ама щом си казал, че е масово, така да бъде........

Аз пък познавам поне 3-4 такива двойки. Някои мацки, дори учат/учеха в моето училище.
И не, не живея в голям град. Има и други, за които съм чувала, но не ги познавам лично.
Почнали са на 14-15 да се срещат с тия мъже(разлика поне с 4-5 години, някои дори повече) и още са си с тях(повечето).

[babity]

е не мо си представа в ква ситуация да си евтина женица с критерии равняващи се на отрицателна цифра би бил добър съвет, ама нема споря тука

съжалявам, сега точно не съм в състояние отговоря на човека, който се оплака от ситуацията си (pandabear). не че са ме питали, де, ама все пак

и сори, тва май е спам хД

Да та т'ковам, зат'ва сложих наклонената в първия си пост. Не съм казала да иде в някой бар и да се надупи. Да го еба, четете малко!!!
Добре, ще перефразирам: отиди да правиш нещо, което ти вдига самочувствието.
Т'ва, ако ня'а да я мотивира, наистина не знам кое. Освен да я пратя в приют за недъгъви, барем се успокои, че има и по-зле ли, к'во?

[klimatronik]

Аз пък познавам поне 3-4 такива двойки. Някои мацки, дори учат/учеха в моето училище.
И не, не живея в голям град. Има и други, за които съм чувала, но не ги познавам лично.
Почнали са на 14-15 да се срещат с тия мъже(разлика поне с 4-5 години, някои дори повече) и още са си с тях(повечето).

то и димитар е с 5 години по-малък от теб ама не ви пречи :Д
Аз имам приятелки,които са ходили с над 20, 30 години повече мъже и не виждам нищо странно, напротив, съвсем нормални, добри и кадърни хора ..

[tireheb]

Да та т'ковам, зат'ва сложих наклонената в първия си пост. Не съм казала да иде в някой бар и да се надупи. Да го еба, четете малко!!!
Добре, ще перефразирам: отиди да правиш нещо, което ти вдига самочувствието.
Т'ва, ако ня'а да я мотивира, наистина не знам кое. Освен да я пратя в приют за недъгъви, барем се успокои, че има и по-зле ли, к'во?

добре, добре
още в следващия си пост се съгласих, че прекалих в изказването
споко само

[RiB]

Мхммхмнооо сте се вживили нещо... маце, докато хората са неискрени и нечестни един към друг няма как да стане... всеки лъже, всеки се прави на нещо, което не е. Не може всички да са като мен да казват какво им харесва и какво не. Момчето просто е постъпило като путка и вместо да каже реалната причина използва "Страха", егати мъжа... да го е страх от момичета. GJ!

[ForsakenFreak]

Пия си тука от на дядо ми винцето и се сетих за един разговор между мен и една приятелка. Разказваше ми за една от връзките си, май най-сериозната. Били от близо 2 години заедно докато изведнъж момчето ѝ започнало да й обяснява, че я обича прекалено много и не искал да я нарани, затова било по-добре да се разделят. И до там. Едва няколко месеца по-късно разбрала, че въпросното момче се стреснало от сериозността на връзката им и това била главната причина да се разделят, защото той не бил подходящ за сериозна връзка.

Вярно, че всеки под сериозна връзка разбира различно нещо, но на мен тази история тогава ми се стори толкова смешна и жалка, че сигурно близо час съм ръсила разни глупости по адрес на въпросното момче, с което е била тя дори без да го познавам... Чудех се как въобще е била с такъв човек две години. Но сега, като че ли имам различно мнение по въпроса, заради разни обстоятелства около мен. И все пак би ми било интересно да чуя какво мислите вие. Възможно ли е да обичаш истински някой и да се отречеш толкова лесно от него, заради единия страх? От какво може да се предизвика такъв страх: загуба на свобода/лично пространство?! И какво ли значи да не си подходящ за сериозна връзка при положение, че си до някого цели х-години? Възможно ли е да твърдиш, че обичаш някого, а да бъдеш такъв егоист? Въобще до колко трябва да си егоист в любовта?

Отговорът е един - очаквания.

Винаги заповаме връзка с някакви очаквания, впоследствие те се поизменият малко и накрая биват разбити, като осъзнаваме, че реално не го искаме това и не е добре за нас. Затова толкова много връзки пропадат, хората се разделят. Според мен пича си е преценил, че тя не го задоволява емоционално/дърпа го назад по някакъв начин и е решил да сложи край. Може би го е обмислял от няколко месеца насам, а може би някаква друга надежда го е заслепявала, мога само да гадая, но в крайна сметка е взел правилното решение.

В една връзка и двете страни трябва да се допълват, а не да се теглят надолу. Явно тя го е теглела надолу без да осъзнава, но вината не е нейна. Той е предпочел да й го спести и е заобиколил истината, поне й е спестил болката от истината.

[djipsito]

В една връзка и двете страни трябва да се допълват, а не да се теглят надолу. Явно тя го е теглела надолу без да осъзнава, но вината не е нейна. Той е предпочел да й го спести и е заобиколил истината, поне й е спестил болката от истината.

Съгласна съм.
Истината понякога е надценена. И не винаги трябва да се търси вина. Нещата никога не са само черни и само бели и за всяко нещо си има причина. Просто хората се опитваме всячески да я разберем тази причина, и ни наранява единствено любопитството ни, което си остава незадоволено.

Въпроса "Защо ?" е забранен въпрос, защото не води до нищо приятно, така че колкото по-малко си го задава човек, толкова по-добре. И не всяко "Защо" има отговор, така че не знам кой глупак ще загуби време да се бие срещу вятърни мелници. (Тая вечер съм Доня Кихота нещо).

[babity]

Съгласна съм.
Истината понякога е надценена. И не винаги трябва да се търси вина. Нещата никога не са само черни и само бели и за всяко нещо си има причина. Просто хората се опитваме всячески да я разберем тази причина, и ни наранява единствено любопитството ни, което си остава незадоволено.

Въпроса "Защо ?" е забранен въпрос, защото не води до нищо приятно, така че колкото по-малко си го задава човек, толкова по-добре. И не всяко "Защо" има отговор, така че не знам кой глупак ще загуби време да се бие срещу вятърни мелници. (Тая вечер съм Доня Кихота нещо).

Ох, Златна, как искам да те разцелувам за добрата формулировка.

[anonymous708973]

и за всяко нещо си има причина.

И не всяко "Защо" има отговор

Я пак, защото това са практически две напълно противоположни неща.

Всеки разумен (не психичко болен човек) действа с причина - осъзната или не. Дали е разумно да я споделиш, или е проява на "безчувствие" - зависи от ситуацията. В случая обаче изтъкната причина е смешна и няма никаква връзка с реалността. Като не искаш да кажеш, поне си затвори устата и не бълвай простотии, които само карат бившия ти партньор да се върти в леглото нощем. Пълен егоизъм и пълно гледане на собствения задник, задоволяване на собствената съвест и т.н.
Напълно разбирам случаите, в които накрая на връзка, когато вече си решил да се разделяш с човека, не му казваш за изневяра (защото няма смисъл, защото вече си решил да се разделяте по друга причина; само ще го нараниш допълнително), но това няма общо. Казвам го, защото все някой ще намери паралел и ми се иска да не влизаме в спорове.
Да не затормозяваш човека допълнително е различно от даване на фалшива причина... Не знам, лично аз бих предпочела да мъча собствената си съвест отколкото да я оправдавам, стоварвайки бремето върху нечия чужда, и то върху тази на човека, когото оставям.

[NomNomNom]

Били от близо 2 години заедно докато изведнъж момчето ѝ започнало да й обяснява, че я обича прекалено много и не искал да я нарани, затова било по-добре да се разделят.

Така се лъже, когато не искаш да ти тежи чак толкова на съвестта, от колкото ако кажеш - искам по чуждо.

[djipsito]

Пантер, аз визирах нещо по-голямо от човека. Хората сме тъпи, тва е ясно. Съдбата си е съдба.
Много често разум и сърце се блъскат. И аз много пъти искам да съм коректна, разбираща и ква ли не, ама чувствам погнуса, болка и други работи и някак си ми е тъпо да лицемернича с чувствата си и да се правя, че тва което чувствам го няма, замо защото някъде, за някой било прието да се държиш по определен начин. "Разбран начин".

Предпочитам да ме мислят за луда серийна убийца, отколкото да мигам с очички и да си преглъщам болката. Тва е само пример нали..

Не съм сигурна колко съм коерентна, нещо май е джаста-плява, ама... да се приравни към ситуацията :д

Едит: Мъжете имат много странен начин да ни предпазват... Способни са така да направят, че да ги мразим, дори да им е гадно, ама ние да си мислим, че те са виновни. Просто още не са осъзнали, че не работи тая схема.

Аз предпочитам да ме предпази с фалшива причина, отколкото нищо да не каже, тогава наистина ще се въртя в леглото дълго време и ще се чудя кво стана.. Или ако разбера истината, ще се самообвинявам сигурно с месеци, че не съм достойна за него или такива работи.

Да, истината е хубаво нещо, ама не винаги.. Защо толкова искате да се хванете за нея ? Аз ако мога да страдам по-малко, предпочитам да е така. А и хората са различни, не всеки може да я понесе. Ако й каже истината и тя вземе да иде да скочи под влака ? Знаеш ли я кво ще й щукне и колко е лабилна... Кво, после на неговата съвест да тежи, само заради някви измислени рамки, в които някой очаква, че трябва да се движиш..

[klimatronik]

Я пак, защото това са практически две напълно противоположни неща.

Всеки разумен (не психичко болен човек) действа с причина - осъзната или не. Дали е разумно да я споделиш, или е проява на "безчувствие" - зависи от ситуацията. В случая обаче изтъкната причина е смешна и няма никаква връзка с реалността. Като не искаш да кажеш, поне си затвори устата и не бълвай простотии, които само карат бившия ти партньор да се върти в леглото нощем. Пълен егоизъм и пълно гледане на собствения задник, задоволяване на собствената съвест и т.н.
Напълно разбирам случаите, в които накрая на връзка, когато вече си решил да се разделяш с човека, не му казваш за изневяра (защото няма смисъл, защото вече си решил да се разделяте по друга причина; само ще го нараниш допълнително), но това няма общо. Казвам го, защото все някой ще намери паралел и ми се иска да не влизаме в спорове.
Да не затормозяваш човека допълнително е различно от даване на фалшива причина... Не знам, лично аз бих предпочела да мъча собствената си съвест отколкото да я оправдавам, стоварвайки бремето върху нечия чужда, и то върху тази на човека, когото оставям.

a ako i beshe kazal istinata nqmashe li pak da q narani mnogo?

[pandabear]

искрен или не, едва ли е щял да подобри емоционалното ѝ състояние докато се разделят. винаги има поне един наранен след края на една връзка.