Отговор в тема
Пия си тука от на дядо ми винцето и се сетих за един разговор между мен и една приятелка. Разказваше ми за една от връзките си, май най-сериозната. Били от близо 2 години заедно докато изведнъж момчето ѝ започнало да й обяснява, че я обича прекалено много и не искал да я нарани, затова било по-добре да се разделят. И до там. Едва няколко месеца по-късно разбрала, че въпросното момче се стреснало от сериозността на връзката им и това била главната причина да се разделят, защото той не бил подходящ за сериозна връзка.
Вярно, че всеки под сериозна връзка разбира различно нещо, но на мен тази история тогава ми се стори толкова смешна и жалка, че сигурно близо час съм ръсила разни глупости по адрес на въпросното момче, с което е била тя дори без да го познавам... Чудех се как въобще е била с такъв човек две години. Но сега, като че ли имам различно мнение по въпроса, заради разни обстоятелства около мен. И все пак би ми било интересно да чуя какво мислите вие. Възможно ли е да обичаш истински някой и да се отречеш толкова лесно от него, заради единия страх? От какво може да се предизвика такъв страх: загуба на свобода/лично пространство?! И какво ли значи да не си подходящ за сериозна връзка при положение, че си до някого цели х-години? Възможно ли е да твърдиш, че обичаш някого, а да бъдеш такъв егоист? Въобще до колко трябва да си егоист в любовта?
На 2рата година чак се стреснало? Ммм...ако е в по-ранен етап да кажем,че е възможно, ама на 2рата година-не.
Едва ли единия страх го е накарал да се раздели с нея...но само гадая. За мен е непонятно как това може да се случи, но-шанс.
maDamn
Дъ фък :Д Не трябва ли да е обратно - колкото повече време минава, толкова повече нещата се задълбочават и стават сериозни, ака тогава се появява страхът?Първоначално написано от granger
2 години и тогава се сещаш,че те е страх?! Че ти тогава си в сериозна връзка, знаеш го и си го премислил...или изведнъж те удря?! Не знам, за мен е малко глупаво,ама хора всякакви.
maDamn
Добре, де....Човекът не е бил готов за връзка - казал си го е, бил е откровен. Как го е казал е съвсем друг въпрос.
Можеше още 20 години да е с нея, но да й изневерява, лъже, наранява всеки ден, върти и т.н. защото знае, че не иска тази връзка.
Не можеш да докажеш, че я е обичал...
Не е искал да е във връзка и вместо да лъже, и маже е излязъл от нея...Какво по-достойно има? Пф, ни така, ни иначе...
Малко си е поизмислил мисля. Смисъл както каза Грейнджърката едва ли е разбрал, че е във сериозна връзка баш няколко дни преди да скъсат. Примерно. По-скоро има някакви други причини, за да се раздели с нея, едва ли е само единия страх. Възможно е да се е чувствал задушен, недооценен, изтривалка и тям подобни, които да се опитва да прикрие под скалъпени оправдания.
Не мога да разбера това.
Не е ли логично страхът да се появи след време, когато осъзнаваш че нещата наистина са сериозни, а не на 2рия месец, когато изобщо не знаеш как ще се развият?
Съгласна съм с горните мнения, но от друга страна може пък чувствата да са били от доста време, никой не го знае какво си е мислил тоя преди да скъса с въпросната мацка. Пък може и някое мъжко да му е повлияло някоя вечер, с мъжките им разговори и оня да се е стреснал наистина. Има милион варианти.
Аз започвам връзка с мисълта, че ще е сериозна и ще издържи повече от година. Мисля и градя настоящето и бъдещето си с тоя човек. Е, на тази възраст само 2 неща ще ме изплашат, защото мисля че не съм достатъчно зряла за тях, но не и до такава степен, че да скъсам с въпросния човек. Изведнъж нещо да ме накара да се обърна срещу чувствата си.. това малко трудно може да стане. Нищо няма да казвам, де.. никога не знаеш какво ще ти дойде до главата.
*сън*
Въпросът не е как са се разделили, а защо.
Отговорите са ясни.
Или момчето е имало просто приятелски чувства в тази им връзка, което не изключва симпатиите, секса, разговорите и тнт в един не толкова дълъг 2 годишен период.
Или момчето е имало силни чувства на привличане, любов, но не такава, каквато остава за дълго (при всеки е различно), тоест чувствата му са изтинали, тя му е омръзнала, не иска да продължава така, не се вижда в бъдеще с нея това го избива на страх от обстоятелствата. Край.
От тоя момент нататък е все тая какво ще кажеш - всичко е грешно. Умът ми не побира как може да си толкова арогантен, че да вярваш, че в чужди отношения между хора, които никога не се виждал, има нещо ясно за теб. Какъв си ти? Откъде-накъде поставяш в рамка, слагаш категории, вадиш изводи?
Абсурдно, абсурдно.
По темата: Безкрайно са ми чужди такива абстрактни извинения. Ако ми го направят на мен, ще направя всичко възможно да разбера нещо по-конкретно. Много се съмнявам, че аз бих използвала подобно извинение.
в такъв случай се лутайте и търсете хиляди възможни причини през женската си логика, за да осъществите от две думи - огромен кръговрат от отговори.
Авторката не казва нищо конкретно, па и много може, знае и я интересува стъпка, по стъпка всичко, защото и приятелката й явно не знае. И всичко се свежда до тези две решения, които от своя страна може да са разширени и добавени с второстепенни фактори като наличие на трети човек. В противен случаи приятелят й не би го спирало нищо да каже, или сподели нещо по-конкретно за избора си да я напусне или извинението му щеше да е друго.
Да, всичко е възможно, дори да я лъже и да прикрива нещо, ама това вече са далечни хипотези.
В началото всеки е твърде развълнуван и е нормално единия да уплаши другия, при все че не се познават много. Говоря за мъкнене на вечери/сбирки у роднини и приятели, започване на общо съжителство, планове за сватби, деца, непланирана бременност. Понякога, когато не познаваш човека срещу си достатъчно добре, това може да те изплаши. Тоест усещаш нещата твърде сериозни, твърде дълбоки още от началото.
Понякога де, не винаги. Защото - както знаем - хора различни.
В една връзка, продължила цели две години, ти имаш време да осмислиш нещата, да прередиш приоритетите си, да решиш дали нещо е добро за теб или не. Да откриеш, че те е страх от сериозността на една връзка на такъв далечен етап е откриване на топлата вода.
Аз разсъждавам по-скоро като Маги.
Защото ми се е случвало в един момент да ме удари рязко мисълта "Това става твърде сериозно" и да реша, че не искам вече така, да си събера парцалките и да се разкарам. Мисля си, че нещо подобно се е случило и в историята, особено ако героите са обсъждали брак, бебета или нещо подобно.
Едва няколко месеца по-късно разбрала, че въпросното момче се стреснало от сериозността на връзката им и това била главната причина да се разделят, защото той не бил подходящ за сериозна връзка.
е то тук си си пише
Според мен е нормално понякога човек да се изплаши от обстоятелствата, най-вече съзнавайки сериозността на взаимоотношенията си с другия. Едно е да знаеш, че си в сериозна връзка, съвсем друго е да го усетиш и осъзнаеш напълно. Сериозността не идва с продължителността, а по-скоро с отговорността към другия, общите и бъдещи планове...
Всеки изпитва колебания, има си собствени страхове и притеснения относно тези неща, обаче това не е извинение за приключване на една връзка. Връзки не се приключват от страх, а от нежелание човек да се пребори с този страх и да даде шанс на себе си и на партньора си.
Първо това не е любов,защото истинската любов продължава до смъртта.Един вид вечна.Сега има много хора,които са заедно и си казват,че се обичат но реално изпитват само едно просто привличане по между си.Може да ходят седмици,месеци дори 2 години,както е в случая,защото си имат гадже,човек до тях,половинка.Правилния или не в огромна част от случаите няма значение.Малцина се целят в десетката,повечето се задоволяват с малко.
от новините,че ще трябва да прекараш живота си с човек към който нямаш нужното привличане
това е така да се каже нормално за много хора,хората се разделят дори след като направили семейство,една тийнейджърска връзка е нищо
това е бая сложен въпрос,когато обичаш човека отстреща,ще стане така,че неговото щастие ще е и твое
егоистичен не трябва да си,но същевременно всички искат да са обичани
<a><img></a>
Напуснах бившия ми И защото започваше да мисли за семейство, техните-за деца и т.н. Разликата в годините оказа значение.
А това при приятелката ти, не мога да коментирам, защото всяка ситуация е строго индивидуална и както може да я е оставил, защото е заприказвала за деца, така и защото е срещнал друга, писнало му е да е обвързан, започнала е да го дразни с нещо прекалено много и т.н.
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./
Ето защо неодобрявам такива връзки. Масово 15-16годишни момичета тръгват с 25-30 годишни момчета. Вярно е, по-зряли са, по-улегнали са, по-трезвомислещи са, но замисляте ли се ВИЕ дали сте достатъчно развити физически и психически за тях? Нормално е един мъж на 30 да иска вече да създаде семейство, брак, деца .. А една 16 годишна мацка току що е открила секса и тепърва и предстои да се сблъска с щастие, с разочерования, с живота като цяло .. Но повечето тийнеджърки не го осъзнавате, а момчетата (по-точно мъже) се възползват от вас, като млади, наивни и неопитни агънца.
Със сигурност не се е оплашил от сериозността на връзката им и от това, че я обича твърде много. Имал е нещо на предвид за да скъса с нея след 2 години. Причината е друга, но той не и е казал за да не я нарани. Което е най-глупавото нещо, но много хора го правят.
И аз така мисля, максимум 4/5-години по-голям. "За мисленето" тука можем да поспорим обаче, и на 25/30-години има такива, които понякога не мислят трезво..
Съгласна съм с Фиш за почти всичко. Истинската любов не продължава до смъртта. Тя понякога умира, понякога се префасонира в добро приятелство, отвреме навреме остава неизживяна и понякога става просто навик. Обаче никоя любов не е вечна. Няма правилен и грешен. Има много хора, с които ще ти е също толкова приятно, колкото с настоящия, но си намерил точно него и си точно тук и сега, "после"-то вещае много неща. Изброените горе, както и раздяла по приятелски, понякога и да - прекрасна връзка, но това не значи, че люовта е вечна. Нищо не е вечно.
Според мен въпросният е искал да прекратят отношенията си, но по културен и възпитан начин (което показва, че я уважава и държи на нея като човек). Защо е искал да ги прекратят знае само той. Може вече да не го е привличала достатъчно или да не е получавал нещо, от което е имал нужда. Може да си е харесал друга или да не е виждал бъдеще във връзката с нея, съответно тя да е започнала да му натежава. Лично според мен се е постарал да постъпи коректно. Дали тя го е разбрала правилно - едва ли.
Различните хора възприемат любовта по различен начин. Това, че с действията и вижданията си някой не покрива твоите очаквания/критерии за любовта, не означава, че не те обича. А най-голямата глупост за мен е репликата "Щом вече не ме обичаш, значи не си ме обичал никога." Винаги ми е звучало адски некоректно и дразнещо. Дори неблагодарно.
Welcome to the Jungle...
Добро включване от всички, доволна съм. В много песни и филми сме чувли "Бих дал/направил всичко за любовта". Но какво не бихте направили/дали вие в името на любовта и защо?
кви са тея глупости? Ся, ако ме питаш, нищо не бих дал и не искам да давам, щот ме мързи, ама като обичаш истински започваш по съвсем друг начин да мислиш.
Е, аз няма как да знам дали ти си влюбен в момента или не (: Алтернативен въпрос за невлюбените в момента, например, е какво са правили в името на любовта?
Според зависими.В началото всеки е заслепен и вижда щастието си в другия, тоест живее за другия, което е грешка. След време също би дал всичко от себе си за момичето, стига чувствата и привързаността да са останали дори в зрялата им форма. Думата ,,не'' в началото не присъства. Това, че избухват караници и несъгласия за най-различни неща в една семейна двойка - всички знаем, че не означава нищо. Да, всеки си има свое лично пространство и усамотение. Но тези кавги не са изправени пред избора - да бъдеш с нея/него, или да не бъдеш. Когато обичаш някой, то ти се примиряваш и му отваряш врати към себе си ест. Следствие на спорове и интриги, много двойки се разделят, но само за временни етапи.
Започне ли да ти става нагло, неприлично, плашещо и неприятно присъствието, а и действието на партньора, то за каква любов говорим? От неговата страна би било притискане, вследствие на егоизъм, но тогава за каква обич и толерантност от негова страна ставаме свидетели? И ето тук разбира се идва момента, когато все единия не изпитва истински чувства, обич, а от там цялата връзка остава непълноценна. Там е работата, че чувствата на влечение и любов , особено през тийнейжърския - юношески период не са развити и надминали някои тънкости и за това незрялостта води до осъзнати или не раздели.
Иначе аз като бях влюбен, бих се жертвал на мементи не ценях живота си колкото другия, не мислих трезво, виждах щастието в другия. Не се чувствах добре сам. Изгаряше ме от вътре, че няма мога да я виждам. Радвах се че е щастлива, но умирах, че не съм с нея. Полека полека утихна, оздравях :Д хаха и забравих с времето.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
