Цитирай Първоначално написано от pandabear Виж мнението
спомням си, че преди време винаги имах на кого да се обадя, за да излезна и да се разтоваря малко. с времето изчезнаха тези хора. дали за добро, дали за лошо все още не мога да преценя. непълноценно се чувствам някак. не мога да намеря моя смисъл на съществуване. изпаднала съм в някаква дупка, която ме плаши много. точно бях излезнала от нея с намирането на човека, който бе до мен, но изведнъж все едно всичко се изпари, и ето ме отново в начална позиция. постоянно си мисля, че греша във всичко. винаги търся проблема/вината в себе си. измъчва ме мисълта, че върша неща, с които може би отблъсквам постоянно хората около себе. прекалено съм загрижена и може би ги задушавам понякога, не знам. събуждам се и знам, че денят ми ще мине по определения ми график и след това ще дойде следващият ден. всичко е едно еднообразие. не намирам смисъл в съществуването ми точно в момента. загубих го. имам нужда от подкрепа, но не знам от кого да я търся вече. загубих се.
Само не се обвинявай за глупости/чужди грешки, окей? Вината не е винаги в теб. Иначе ще свършиш зле. За другото - разнообразявай си дните, прави непланирани неща и „глупости“, които иначе не би. Позволи си да бъдеш щастлива, това е най-доброто възможно нещо, което да направиш за себе си. Запознавай се с разни хора и не си позволявай да униваш.