Цитирай Първоначално написано от HollyGolightly Виж мнението
Разбира се, че когато решиш да си с някого, трябва да имаш някакви планове за бъдещето, имаш надежди, желания. Или викаш дай да се пуснем по реката, пък все някъде ще стигнем? Ако нямам намерение да съм с някого след Х години, защо въобще да си губя време с този човек?
Със това съм съгласна.

Анархи да си влезе в скайпа, че да не го набия.

Значи, аз влизам с определени очаквания във връзка. Основните са тези, които ако бъдат оправдани, то има мегдан да се мисли за бъдеще с тоя човек, а те са именно:
1) дали си пасвате като характери, навици, възгледи, желания за определени неща и т.н.;
2) дали е на същия акъл като тебе (защото ако ти искаш примерно да учиш и работиш, пък другия иска да си "живее живота"(визирам партита нон-стоп; многобройни компании, любовници, щото му е времето да ги преживее тия неща.. примерно), еми няма да стане);
3) какви планове има за собственото си бъдеще този човек, както и твоите планове и дали могат да бъдат насочени така, че ако навлезете във "сериозния стадий"(който според теб е след като опознаеш човека и аз съм съгласна с това впрочем) на връзката, да си знаете приоритетите и от рано да си имате на идея какво ще правите и дали ще останете заедно в бъдещето си.

И това не го мисля в момента, в който започвам връзка с някой, а след месец-два. Ясно е, че от самото начало няма как да се оправдаят тия очаквания, поне не всички. Нали трябва да се синхронизирате двамата и да разберете дали можете да живеете един вид в хармония/баланс/както искаш го наречи с човека до вас.
Цецо, ти мислиш за своето бъдеще, нали? Като всеки един човек, но когато се появи друг, който ни е приятен, мислим за бъдещето си с него. Може да е в краткосрочен план, може и в дългосрочен - тук вече зависи и колко ти е "приятен" човека. Има много фактори, но ако ми кажеш, че започваш връзка с някой, с който след 2 месеца МОЖЕ БИ ще скъсате и ще си окей с това, ем.. не знам какво да кажа на това, освен че твоето мислене в случая е детинско. Всеки знае, че може да му замине връзката на първия месец, на първата година или след 50 години брак, поради някакви причини, но това не засяга изобщо темата тук.

Още нещо, не е задължително да искаш да прекарваш целия си живот с човек, с който си тръгнал веднага, НО колко хора започват връзка с човек, за когото не знаят поне малко? Аз не познавам толкова много, а повечето, които са започнали така - връзката им не е била по-дълга от седмица-две до месец-два. Повечето на нашата възраст, че и по-малки и по-големи, се опознават едно определено време преди да започнат романтична връзка. И съм сигурна, че тези, които имат желание за сериозна връзка, не започват една без тази нагласа. Не ти говоря за връзка, която ще е 10 години, аз мога да пукна и утре, както се изразихме в скайп, но въпроса не е в това. Ако не виждаш себе си, до човека, който харесваш(тук може да говорим за всякакво харесване, изключвам варианта, където искаш само и единствено да го чукаш, щото това не е връзка за мен)/обичаш поне след няколко седмици или месеца, то аз не виждам смисъл в това да съм с този човек и ще предпочета да си намеря друг, с който да виждам бъдещото си аз.

Само да вметна, че после ще ти кажа още нещо, ама не тук, само ми напомни, че ще забравя.