Цитирай Първоначално написано от tori Виж мнението
Ние (или поне някои от нас) сме готови да прочетем какво ще напишеш.
спомням си, че преди време винаги имах на кого да се обадя, за да излезна и да се разтоваря малко. с времето изчезнаха тези хора. дали за добро, дали за лошо все още не мога да преценя. непълноценно се чувствам някак. не мога да намеря моя смисъл на съществуване. изпаднала съм в някаква дупка, която ме плаши много. точно бях излезнала от нея с намирането на човека, който бе до мен, но изведнъж все едно всичко се изпари, и ето ме отново в начална позиция. постоянно си мисля, че греша във всичко. винаги търся проблема/вината в себе си. измъчва ме мисълта, че върша неща, с които може би отблъсквам постоянно хората около себе. прекалено съм загрижена и може би ги задушавам понякога, не знам. събуждам се и знам, че денят ми ще мине по определения ми график и след това ще дойде следващият ден. всичко е едно еднообразие. не намирам смисъл в съществуването ми точно в момента. загубих го. имам нужда от подкрепа, но не знам от кого да я търся вече. загубих се.